Телескопът „Джеймс Уеб“ открива „изключително рядък“ сблъсък на 5 галактики в ранната Вселена
Сливането на галактики играе ключова роля във формирането на галактики в ранната Вселена
Снимка: БАН
Проектът ще разшири участието на страната в водещи астрофизични изследвания
До края на 2026 г. България планира да завърши първата в Югоизточна Европа наблюдателна станция на радиотелескопа LOFAR, съобщават от Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория към БАН.
LOFAR е най-големият в света радиотелескоп за нискочестотни наблюдения и представлява паневропейска научна инфраструктура с 52 антенни станции в осем държави – Нидерландия, Германия, Полша, Франция, Ирландия, Латвия, Швеция и Великобритания. В момента системата се разширява с нови станции в Италия и България.
Научните изследвания чрез LOFAR обхващат ключови области на съвременната астрофизика – слънчева физика, космическо време, образуване на галактики, физика на пулсарите, преходни радиоизточници и космически магнитни полета.
България е сред съучредителите на Европейския консорциум за изследователска инфраструктура LOFAR ERIC, създаден от Европейската комисия през декември 2023 г., заедно с Германия, Ирландия, Италия, Нидерландия и Полша. Националният проект LOFAR-BG се финансира по пътната карта за научна инфраструктура 2020–2027, координирана от Министерството на образованието и науката.
Станцията LOFAR-BG се изгражда в близост до Националната астрономическа обсерватория Рожен, а през 2026 г. Институтът по астрономия към БАН ще организира летен стаж по радиоастрономия и изграждането на съоръжението. Той е предназначен за студенти, докторанти и млади учени с интерес към радиоастрономията, физиката и инженерните науки.
БАН изгражда нов център за наука и технологии в сърцето на София
Първата копка на комуникационния и демонстрационен център дава старт на модерно пространство за иновации и научен обмен
Недофинансиране и риск за кадрите: БАН алармира за сериозни проблеми в проектобюджета
Председателят на Академията Евелина Славчева предупреждава, че 90% от средствата ще отидат за заплати, без възможност за развитие, а задържането на млади учени става все по-трудно.
Редактор
Коментари (0)