Председателят на сдружение „РЕД“ коментира предизвикателствата пред младите хора, гражданската активност и необходимостта от нова енергия в българския политически живот
Все по-често в българското обществено пространство се коментират поколението Z и неговата гражданска и политическа активност. В края на 2025 г. младите хора ясно заявиха позицията си чрез протестите и участието си в обществения живот. Дали обаче тази активност може да се превърне в трайна политическа ангажираност и способно ли е поколението Z да промени политическия облик на страната?
По тези и още актуални въпроси международният редактор на ТАРАЛЕЖ Михаил Анастасов разговаря с председателя на сдружение „РЕД“ Андрей Димитров.
Можем ли да определим поколението Z като политически активно?
„Смятам, че можем да го определим по-скоро като граждански активно. Протестите в края на 2025 г. показаха, че това поколение има желание да изразява позицията си и да участва в обществените процеси“, коментира Димитров.
Според него с течение на времето гражданската активност на младите хора ще прерасне и в по-сериозна политическа ангажираност.
Има ли достатъчно студентски сдружения и организации, които работят за една нова и различна България?
„Енергията след протестите беше разпиляна. По време на самите протести имаше много организации, които успяхме да се обединим около общи цели. За съжаление, от днешна гледна точка тази енергия изглежда разпиляна“, посочи председателят на сдружение „РЕД“.
Как социалните мрежи влияят върху възприемането на политическата информация от младите хора?
„Младото поколение, както може да бъде манипулирано чрез социалните мрежи, така може и да бъде образовано от тях“, отбеляза Андрей Димитров.
Той подчерта, че социалните мрежи са инструмент, който обществото може да използва, за да информира младите хора за същността на политиката, нейните механизми и значението ѝ за развитието на държавата.
Как може да бъде преодоляна дистанцията между младите хора и политическите партии?
„Проблемът в България е, че лидерите на партиите до голяма степен използват младите хора за постигането на собствените си цели, вместо да им дадат възможност самостоятелно да формулират и прокарват своите политики“, изтъкна Димитров.
Кои са основните теми и проблеми, които вълнуват поколението Z?
„Достойни доходи, сигурна среда, възможност за оставане в България и европейски път на развитие“, отговори той.
По думите му младите хора са прагматични и все по-ясно разграничават кое е полезно и кое вредно за бъдещето на България.
Съществува ли поколенческо разделение в българското общество?
„Можем да говорим за поляризация между младите и по-възрастните хора. Тя е продиктувана от различните времена, в които сме живели“, заяви Андрей Димитров.
Според него разломът между поколенията е сериозен, като една от основните разлики е отношението към европейската интеграция. По думите му поколението Z е по-скоро проевропейски настроено, докато сред по-възрастните хора се наблюдават различни нагласи.
Очаквате ли в близките години да се появи политически проект, изграден около идеите и ценностите на поколението Z? Би ли се включило младото поколение в подобна инициатива?
„Надявам се подобен проект да бъде реализиран, защото това би дало нова енергия на политическия живот в страната“, заяви председателят на сдружение „РЕД“.
Той отбеляза още, че немалко хора са разочаровани от новото правителство, което според него допълнително засилва необходимостта от нови идеи и политически алтернативи.
Интересува ли се поколението Z от геополитическите процеси и международните отношения?
Андрей Димитров смята, че младите хора проявяват интерес към геополитиката, като свободата е сред основните ценности за тях.
„Аз смятам, че поколението Z ще бъде стожер на демокрацията и ще я опазва“, завърши той.
