Иван Христанов: Глобата от 76 млн. евро за "Кауфланд" може да бъде платена от потребителите и доставчиците
Бившият земеделски министър постави въпроси за независимостта на КЗК и разкритикува липсата на ясна визия в Бюджет 2027
Санкцията от близо 76 млн. евро, наложена на "Кауфланд" от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), може да доведе до по-високи цени за потребителите и допълнителен натиск върху българските производители. Това предупреди бившият министър на земеделието Иван Христанов пред NOVA.
Според него най-изненадващи са размерът на санкцията и моментът на налагането ѝ, тъй като през последните десет години са установявани сходни нарушения, но глобите са били значително по-малки.
"През последните 10 години КЗК констатира едни и същи нарушения. Тя не ги констатира само в тази верига", коментира Христанов.
Бившият министър подчерта, че е изключително важно решението на регулатора да издържи при евентуално съдебно обжалване.
"Изключително важно е тази санкция да не падне в съда. Защото ако тя падне в съда, това обезсмисля целия закон и цялата дейност на КЗК", заяви той.
Христанов постави въпроси и за независимостта на комисията след публичните коментари на министъра на икономиката.
"Когато министърът на икономиката започне да говори от името на КЗК, тогава вече започваме да си задаваме въпроса дали властта, разбирайте кабинета, и независимият регулатор не са станали зависими един от друг", посочи той.
Според Христанов голямата санкция няма непременно да доведе до подобряване на положението на потребителите и доставчиците.
"Те няма да платят тази глоба от джоба си. Ще избият тези пари или от цените към нас, клиентите, или от цените, които получават от доставчиците. Ще натиснат за още по-големи отстъпки", предупреди бившият министър.
Затова той настоя средствата от подобни санкции да се насочват към ощетените производители и преработватели, вместо да постъпват единствено в държавния бюджет.
Христанов разкритикува и Бюджет 2027, като заяви, че в него липсва ясна визия за реформи.
"Бюджетът има един фундаментален проблем – няма визия в него", коментира той.
Като пример посочи планираните съкращения в Агенция "Пътна инфраструктура". По думите му се предвижда освобождаването на над 430 служители от контролните звена, въпреки сериозните проблеми с пътната безопасност.
"При положение че България е на водещо място по смъртност на пътищата, може ли да махнете контролния орган, но в същото време централната администрация да не бъде засегната по никакъв начин?", попита Христанов.
