Антропологът предупреди, че загубата на доходи води не само до финансови затруднения, но и до тревожност, несигурност и загуба на социален статус
Когато доходите намалеят, българите започват да ограничават разходите си за здравни и стоматологични услуги, но се стремят да запазят инвестициите в образованието на децата си. Това обясни антропологът Харалан Александров пред NOVA NEWS.
По думите му при финансови затруднения хората постепенно се отказват от почивки, посещения на заведения и културни събития. Най-трудно обаче се разделят с недвижимата си собственост, надявайки се икономическото им положение да се подобри.
"Едно от нещата, които правят изследователите като мен, е да видят от какво първо се отказват хората, когато започват да обедняват. Дали спират да ходят на почивка, спират да излизат на заведения или се отказват от културен живот", посочи Александров.
Антропологът направи паралел с масовото обедняване през 90-те години и предупреди, че има признаци за навлизане в нов период на икономическа несигурност.
Според него загубата на вече постигнат жизнен стандарт се преживява значително по-тежко от продължителното съществуване в бедност.
"Процесът на обедняване е много по-травматичен от устойчивата бедност. Когато започнеш да губиш ресурси, не само материални, не само финансови, започваш да губиш и статут, престиж, идентичност. Сриват се плановете за бъдещето и това се преживява изключително тежко", обясни той.
Александров обърна внимание и на хората с несигурна заетост, работещи без постоянни трудови договори или по отделни проекти. Тази група, известна като "прекариат", е особено уязвима при икономически спад.
По думите му при растяща икономика подобен начин на работа може да се възприема като свобода, но при криза се превръща в сериозен източник на тревожност.
"Много от тези хора вече показват ясни симптоми на тревожни и депресивни разстройства по чисто социални причини. Това не е психична болест, а реакция на ситуация, в която психиката ти не може да преработи всички тревоги, с които те е натоварила реалността", коментира антропологът.
Според Александров последиците от обедняването надхвърлят загубата на покупателна способност, тъй като засягат чувството за сигурност, социалното положение и възможността хората да планират бъдещето си.
