Пътният експерт коментира решения по тежки случаи и предупреди за задълбочаващо се недоверие към правосъдието
Диана Русинова от Европейския център за транспортни политики отправи остри критики към съдебната система, поставяйки въпроса как решенията по тежки случаи с жертви се отразяват на общественото усещане за справедливост. В публикация във Facebook тя коментира предсрочното освобождаване на осъдения за убийството на журналиста Милен Цветков и посочи други случаи, предизвикали обществено недоволство.
"КОЙ Е СЛЕДВАЩИЯТ КОЙТО ЩЕ БЪДЕ ОСВОБОДЕН ПО "ЛИЧНА ПРЕЦЕНКА" НА СЪДА?", пита Русинова в началото на публикацията си.
Според нея съдебните решения не само определят съдбата на участниците в конкретните производства, но и изпращат послание към обществото за начина, по който се прилага законът.
Русинова признава значението на високата юридическа квалификация, но подчертава, че професионализмът трябва да върви заедно с обществената отговорност.
"Справедливостта обаче не е просто буква, точка или запетая, а определя съдби и дава урок на обществото за това как трябва да се спазва законът", пише тя.
В публикацията си пътният експерт посочва три случая - предсрочното освобождаване на осъдения за убийството на Милен Цветков, домашния арест на Никола Бургазлиев, обвиняем по случая с АТВ в Слънчев бряг, при който загина Христина и пострада тежко детето ѝ, както и домашния арест на Траян Филипов, свързан със смъртоносната катастрофа на "Челопешко шосе".
Русинова определя тези случаи като примери, които според нея оставят близките на жертвите и обществото с усещане за липса на справедливост. Посочените съдебни актове обаче са по различни производства и имат различно правно значение, като домашният арест е мярка за неотклонение, а не окончателна присъда.
Особено внимание тя отделя на израза "по лична преценка на съда", който, по думите ѝ, е използван от адвокат в национален ефир при коментар за освобождаването на осъдения за убийството на Милен Цветков.
Според Русинова подобни обяснения засилват чувствителността на обществото към съдебните решения.
"Когато обаче същото това общество излиза на протест срещу съдебни решения, значи усещането, че справедливостта е въздадена, отсъства", заявява тя.
Тя поставя и въпроса дали прилагането на закона изпълнява не само задачата да разреши конкретния правен спор, но и да даде ясен обществен сигнал кое поведение е недопустимо.
Русинова уточнява, че тя и колегите ѝ от Европейския център за транспортни политики няма да коментират поотделно съдебните решения, но изразява тревога за последиците от тях върху доверието в правосъдието.
В края на публикацията си тя отново задава въпроса кой би могъл да бъде следващият, получил решение, определено от нея като резултат от "лична преценка", и споменава името на Семерджиев.
"И така, в България справедливост няма, очевидно няма и да има...", завършва Русинова.
Изявлението ѝ представлява публична критична позиция към съдебната практика и не установява само по себе си нарушения или неправомерни действия от страна на магистратите.
