Генерал-майор Антон Михайлов Ковачев (1878–1931) е една от ярките фигури в българската военна и обществена история. Родом от Щип – стар български град в Македония, той принадлежи към знаменит български род, който дава на България революционери, офицери, просветители и творци. Този родов плам – от Илинден до бойните полета на Балканите – е свидетелство за дълбоката, многопластова и непрекъсвана българска духовна връзка на македонските българи с отечеството.
Антон Ковачев е роден на 7 септември 1878 г. в Щип, по онова време в Османската империя. Баща му, Михаил Ковачев, е ръководител на Щипския революционен комитет и участник в Илинденско-Преображенското въстание; чичо му – Йосиф Ковачев – е забележителен възрожденски учител и просветител. И двамата му братя – Владимир и Владислав – също служат на българската национална кауза: единият е дейна фигура във ВМОРО, а другият е офицер и член на Върховния македоно-одрински комитет. Такова семейство се формира само там, където народа́съзнанието е ясно и където духовните връзки с България са неразривни.
Още млад, Антон се преселва в София, където през 1898 г. завършва Военното училище и постъпва в Българската армия. Нарежда се сред основателите на Щипското благотворително братство в София. Служи в инженерните части като командир на пионерни дружини, а между 1906 и 1911 г. специализира във водещата Николаевска инженерна академия в Санкт Петербург. Талантът и усърдието му го изпращат на ключови позиции по време на войните: в Балканската война (1912–1913) той е дивизионен инженер, а през Междусъюзническата война (1913) организира стратегическия превоз на Четвърта армия от Тракия към Македония – изключително сложна логистична задача, изпълнена успешно.
След войните се отдава на преподавателска дейност във Военното училище, а след 1924 г. е назначен за инспектор на Инженерните войски при военното министерство. Под негово ръководство се реализират важни инфраструктурни проекти, сред които пътят към Драгалевския манастир и теснолинейката към Рилския манастир – две значими връзки към духовни центрове на българщината. През 1928 г. преминава в запаса с чин генерал-майор, оставяйки след себе си солидно наследство в армията и държавното строителство.
Паралелно с военната си служба, генерал Ковачев развива и активна обществена дейност. Той е член на Българското инженерно-архитектурно дружество и многократно е избиран във Върховния му съвет, напомняйки, че силата на една нация не стои само в оръжието, но и в просветата, науката и инфраструктурното изграждане.
Съпругата му Райна е родом от Прилеп – образована жена, завършила Висшето музикално училище в Санкт Петербург и оперна певица. Семейството им е белязано от култура и духовност – децата им оставят трайна следа в българската култура: синът им Михаил е писател, дъщеря им Елена Ковачева-Дикова става изтъкната пианистка, а Тамара Ковачева – позната интелектуалка. Внукът на генерала е световноизвестният пианист Антон Диков.
Генерал-майор Антон Ковачев умира на 4 октомври 1931 г. в София. Символично и дълбоко свързано с делото му е, че е погребан в Драгалевския манастир – място, до което именно той изгражда пътя, за да го приближи до хората. Там, сред тишината на Витоша и старината на манастира, намира последен дом човек, свързал в едно инженерния ум, военната доблест и духовната принадлежност.
Животът на генерал-майор Антон Ковачев е разказ за вярност към българската държава и за самосъзнанието на македонските българи като част от един общ народ. От Щип до София, от военните полета до духовните средища, той остава пример за служение, достойнство и родова памет.
Автор: Димитър Панчев
Кралският крайцер „Дубровник“ акостира в Марсилия при тържествено посрещане на сръбския крал Александър Караджордевич, но тази церемония е осъдена да завърши не точно както е била планирана
Историята обаче става по-драматична след Втората световна война. Иван „Ванчо“ Михайлов – най-оспорваният лидер на ВМРО – след поражението на усташка Хърватия поема по пътя на изгнанието. И стъпва в Португалия.
„Сербез комита е бил. Героите трябва да се почитат.“ — така турски офицер нарежда да не поругават тялото му
Коментари (0)