Андрей Гюров отправи остри критики към Бюджет 2027, като предупреди за близо 2 млрд. евро нови данъци и осигуровки, намаляване на публичните инвестиции и липса на реформи
Андрей Гюров разкритикува проектобюджета за 2027 г., като предупреди, че предвиденото увеличаване на данъците и държавния дълг ще натовари не само бизнеса и домакинствата, но и следващите поколения. В публикация във Facebook той заяви, че финансовата политика на държавата продължава да разчита на повече приходи и заеми, вместо на структурни реформи и по-ефективно управление на публичните средства.
"Бюджет 2027: данъците ги плащаме днес, дълговете са за утре, реформите ги няма", написа Гюров.
Според представените от него данни проектобюджетът предвижда 8,6 млрд. евро нов държавен дълг само за една година и близо 2 млрд. евро допълнителни данъци и осигуровки, включително еднократен данък върху свръхпечалбите.
Гюров посочва още, че капиталовата програма се свива от 10 млрд. на 6 млрд. евро, което според него означава по-малко средства за публични инвестиции въпреки увеличаващата се финансова тежест върху гражданите и бизнеса.
В публикацията си той оспорва и представянето на бюджетния дефицит. По думите му посочените 3,5% са изчислени на касова основа, докато според европейската методология дефицитът достига 4,3%.
Гюров обръща специално внимание на разходите за обслужване на държавния дълг. Според изнесените от него числа те нарастват от 516 млн. евро през 2024 г. до над 1,4 млрд. евро през 2027 г.
"Всяко евро, платено за лихви, е евро по-малко за болници, училища и пътища. Всеки нов данък е по-малко инвестиции и работни места", заявява той.
Според Гюров проблемът с публичните финанси не е в недостатъчните приходи, а в начина, по който държавата управлява разходите си. Той отбелязва, че през последните 25 години приходите се движат около 37% от брутния вътрешен продукт, докато разходите продължават да нарастват.
По думите му през 2026 г. нетните разходи се увеличават с над 10%, а проектобюджетът за следващата година отново отлага необходимите промени.
Гюров поставя под съмнение и икономическите прогнози, върху които е изграден финансовият план. Според него бюджетът разчита частните инвестиции да компенсират намаляването на публичните, потреблението да продължи да расте, а износът да се ускори.
Той обаче изразява съмнение, че подобно развитие е реалистично при увеличаваща се данъчна и административна тежест за бизнеса и свиваща се покупателна способност на домакинствата.
Критики отправя и към прогнозата за инфлация от 4%, която определя като занижена на фона на цените на енергията и несигурността в Близкия изток. Според него по-високата инфлация би ограничила реалните доходи и потреблението, а скъпата енергия би влошила конкурентоспособността на българската икономика.
Гюров оспорва и определянето на бюджета като социален, когато според него той прехвърля все по-голяма финансова тежест върху бъдещите поколения.
"Има нещо цинично в това да наричаш социален бюджет, който оставя на следващите поколения повече дългове, по-високи лихви и по-малко инвестиции", пише той.
Според него социалната политика не се изчерпва с настоящите разходи, а трябва да гарантира, че държавата ще разполага с достатъчно средства за образование, здравеопазване и пенсии и през следващите години.
В публикацията си Гюров предлага четири основни мерки за подобряване на публичните финанси - въвеждане на законови ограничения върху разходите и дълга, преглед на разходните програми според постигнатите резултати, защита на публичните инвестиции и предоставяне на повече ресурси и отговорности на общините.
Той подчертава, че бюджетът все още може да бъде коригиран, като настоява за по-устойчива финансова политика, която да защитава доходите, работните места и икономическите перспективи пред младите хора.
"Редът в публичните финанси не е искане на Брюксел. Той е в наш интерес", заявява Андрей Гюров, като подчертава, че финансовата дисциплина е необходима преди всичко за бъдещето на българските граждани.
