Защо все повече хора имат проблеми със съня?
Проф. Иван Стайков: Между 6 и 20% от хората в Европа страдат от безсъние
Данните от национално представително проучване за проблемите на съня в България, представено в София в навечерието на Световния ден на съня, показват, че над 60% от населението в страната имат проблеми със съня в различна степен, а всеки седми оценява качеството си на сън като лошо, предава БТА.
Реализацията на изследването е на социологическата агенция Global Metrics, като то беше представено по време на събитие, организирано от новоучредената Фондация „За Съня“.
Чрез национална представителна извадка и стандартизирани интервюта лице в лице е проведено изследването, а данните са събирани чрез таблети.
В периода 10 - 13 октомври 2025 г. е проведена теренната работа сред граждани на страната на възраст между 20 и 70 години по метода „лице в лице“ чрез попълване на въпросник, като в изследването са участвали общо 1000 души.
Според социолога от Global Metrics Радостина Ангелова, която представи проучването, темата за съня не е достатъчно осъзната в българското общество.
„Мястото на съня и последствията от лошата хигиена на съня често се подценяват“, каза Ангелова.
Според данните от проучването едва 13% от жителите се събуждат свежи и отпочинали всеки ден. Около половината от анкетираните посочват, че това се случва само в повечето дни, а при близо 37% усещането за пълноценна почивка сутрин се среща рядко или никога.
Резултатите показват, че всеки пети българин има нужда от повече от 30 минути, за да заспи, при препоръчителна норма от 20 минути.
Социологът отбелязва, че всеки трети от анкетираните се събужда често през нощта.
Основните фактори, които оказват влияние върху качеството на съня, са използването на електронни устройства непосредствено преди сън, както и гледането на телевизия и консумацията на алкохол вечер.
Проучването също така сочи значителни социални и икономически последствия от лошото качество на съня.
Според изследователите намалената продуктивност, свързана с недоспиването, се равнява на между три и четири милиарда евро годишно, което представлява около 4% от брутния вътрешен продукт на страната.
Според данните българите се събуждат сравнително рано - средно около 6:46 часа в работни дни, като близо половината стават преди 6:30 часа, а около 41% от тях не успяват да достигнат препоръчителните седем часа сън на нощ.
Най-често срещаните проблеми със съня са честото събуждане през нощта - 29%, трудното заспиване - 22%, усещането за умора сутрин - 22%, и недостатъчният сън - 19%. За хъркане съобщават около 16% от респондентите.
Създаването на Фондация „За Съня“ беше обявено по време на събитието. Тя ще работи за увеличаване на информираността за проблемите на съня чрез изследвания, образователни кампании и публични инициативи.
В дискусията за значението на здравия сън, модерирана от Сибина Григорова, участваха медицинските експерти д-р Петър Чипев, д-р Петър Калайджиев и д-р Мартин Стефанов.
Жителите на страната на възраст между 20 и 70 години спят средно по 7 часа и 20 минути, при препоръчителни между седем и девет часа на вечер. Според експертите с възрастта времето на сън намалява, а редица други фактори оказват значително влияние върху качеството и продължителността на съня. Те са категорични, че стресът, излишните килограми и наличието на определени здравословни състояния оказват най-силен ефект върху съня.
Като един от най-сериозните проблеми със съня експертите посочиха сънната апнея. Те обясниха, че това е сериозно нарушение, което се характеризира с многократни паузи в дишането по време на сън, най-често вследствие на блокиране на дихателните пътища, а сред симптомите са силно хъркане, задушаване, дневна умора и главоболие. Според проведеното изследване общо 12% попадат в категорията „висок риск“ от сънна апнея, а 25% са в категория „умерен риск“.
Проф. Иван Стайков: Между 6 и 20% от хората в Европа страдат от безсъние
Как студът разрушава защитата ни, кои състояния се влошават и как лекарите съветват да върнем баланса и сиянието на кожата
Експертите съветват превантивните мерки да се предприемат преди пика на полените.
Деспина Маринкоска е завършила специалност „Култура и медии“ в Югозападен университет „Неофит Рилски“ през 2022 г. Професионалния си път в журналистиката започва като стажант-репортер в няколко национални медии, където натрупва опит в отразяването на актуални събития и подготовката на журналистически материали. Интересите ѝ са насочени към криминални истории, лайфстайл теми, култура и наука, като в работата си се стреми да представя темите по достъпен, точен и ангажиращ начин.

Коментари (0)