Статистиката на портала Реалистимо към юли 2026 г. сочи, че за двустаен апартамент в София средно се искат 195 493 евро, което се равнява на 2647 евро за квадратен метър
Цените на недвижимите имоти в българската столица достигнаха нива, които доскоро изглеждаха немислими. Днес купувачите в София трябва да заделят суми от порядъка на половин милион евро, за да се сдобият с тристаен апартамент. Макар това да звучи по-характерно за мегаполиси като Лондон, Париж или Цюрих, реалността у нас е друга. Със средна цена от 457 000 евро за голямо жилище София успя да задмине цели 18 европейски столици, сред които Атина, Мадрид, Белград, Варшава, Будапеща, Загреб, Брюксел и Хелзинки. Това окончателно слага край на мита за евтината ни столица, като при многостайните имоти градът вече се позиционира в по-скъпата половина на Стария континент.
Тенденцията показва, че тежестта върху бюджета нараства правопропорционално на квадратурата. При малките имоти София все още заема по-задни позиции в Европа, но при по-обемните апартаменти разликата е драстична. Настоящото 19-о място от общо 37 дестинации поставя страната ни на предни позиции на Балканите, където отстъпваме единствено на Любляна. Статистиката е стряскаща: софийските тристайни жилища са с около 55% по-скъпи от тези в Загреб, с 63% над нивата в Атина и със забележителните 71% пред Белград. Тези цифри логично повдигат въпроса дали стандартът на живот в България е надминал този в Гърция или Испания, или по-скоро пазарът вече показва белези на имотен балон.
Пазарните оферти в платформите за недвижими имоти потвърждават тези притеснения. Статистиката на портала Реалистимо към юли 2026 г. сочи, че за двустаен апартамент в София средно се искат 195 493 евро, което се равнява на 2647 евро за квадратен метър. При тристайните сумата скача до средно 314 225 евро, или 2660 евро на квадрат. Общата средна стойност на жилищните имоти в града преминава границата от 301 980 евро, но този показател варира сериозно според района. Налице е потресаваща социална и икономическа разлика между отделните квартали – докато в Изгрев купувачите плащат до 5323 евро на квадратен метър, в Ботунец цените се задържат на 1186 евро, което е над четирикратна разлика. Фактори като точно местоположение, период на строителство и паркомясто могат да променят крайната оценка с десетки или стотици хиляди евро.
На заден план официалните доклади на Евростат също очертават сериозна динамика. За първите три месеца на 2026 г. пазарът на имоти в България регистрира бесен темп на поскъпване от 14,8% на годишна база спрямо същия период на предходната година. Този показател отрежда на страната ни второ място по ръст в целия Европейски съюз, като пред нас е единствено Португалия. За сравнение, средното увеличение на жилищата в рамките на ЕС е едва 5,1 на сто, което означава, че ценовият скок у нас изпреварва европейските нива близо три пъти.
Само през първото тримесечие на 2026 г. родният пазар отчете допълнителен ценови скок от 6,2%, което представлява най-сериозното тримесечно нарастване в рамките на целия Европейски съюз. Парадоксалното в случая е, че на този фон имотният пазар у нас записва сериозно охлаждане в активността – реализираните сделки за покупко-продажба са намалели с 15,5 на сто. Свидетели сме на необичайна аномалия: стойностите продължават да се покачват, въпреки че реалният брой на купувачите се свива. Високите офертни нива се поддържат изкуствено от дефицита на ново строителство в ключовите квартали, големите финансови претенции на собствениците и засиления интерес към по-просторни и луксозни жилища. Същевременно обаче, огромна част от българските домакинства вече са напълно отрязани от пазара поради финансова несигурност или невъзможност да получат необходимото финансиране.
Купувачите трябва да са наясно, че обявената сума от половин милион евро всъщност е само базовата линия. Към нея задължително се натрупват редица сериозни съпътстващи разходи, които често остават скрити на пръв поглед. Те включват местния данък за придобиване на имущество, таксите на нотариуса и държавната такса за вписване в Имотния регистър. Към това трябва да се прибавят банковите комисиони за разглеждане на кредита и учредяване на ипотеката, експертната оценка на жилището, а в масовия случай – и комисионата за агенцията за недвижими имоти. Всички тези пера допълнително надуват крайната сума, превръщайки финализирането на сделката в непосилно предизвикателство за средния българин.
Разбира се, София все още не може да се сравнява с абсолютните лидери по скъпотия на Стария континент, каквито са Лондон, Париж, Цюрих или Копенхаген. И все пак, границата на пазарната достъпност вече е категорично прекрачена. Фактът, че за по-просторен апартамент в София се изискват 457 000 евро и градът оставя зад гърба си 18 други европейски столици, показва фундаментална промяна в конюнктурата. Големият дебат вече не е свързан с това кога и дали ценовият ръст ще спре, а колко още е в състояние да издържи финансовият капацитет на останалите активни купувачи на пазара, посочват Днес БГ в свой обзор.
