Реликвата на четата от Загоричани е съхранявана десетилетия в Германия и вече е притежание на Държавна агенция "Архиви"
Бойното знаме на четата от село Загоричани, Костурско, участвало в Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 г. и доскоро смятано за унищожено, стана притежание на българските архиви. То е изработено от коприна с извезан коронован лъв, стъпил на задните си крака и държащ в предните си лапи сабя и пушка. Със сърма под краката му са избродирани датата 20 юли 1903 г. и мястото - Загоричани, а в дъга над главата му е надписът "Свобода или смърть", съобщиха от Държавна агенция "Архиви".
В специална опаковка знамето пристигна в 11 часа днес в Държавна агенция "Архиви" от Министерството на външните работи, където бе получено с дипломатическа поща от Мюнхен, Германия. В Мюнхен живее г-жа Мария Атанасова (родена 1942 г.), която го е съхранявала с десетилетия и по чиято воля става дарението.
При приемането му в сградата на ул. "Московска" 5 председателят на ДАА доц. Михаил Груев разказа драматичната му съдба. Знамето е изработено в края на XIX или в началото на XX век от учителката Маслина Грънчарова. Центровата чета на Вътрешната македоно-одринска революционна организация от село Загоричани участва с него в сражения, следи от които са трите пробойни от куршуми върху плата. Когато първият му знаменосец загива, е спасено от Петър Марков, дядо на дарителката по майчина линия, и върнато в Загоричани. В следващите години селото е неколкократно подпалвано, но знамето е изнесено около времето на втория палеж през 1906 г., когато семейството на Петър Марков се преселва в България.
Било е поставено над тленните останки на Гоце Делчев в Македонския културен дом. По време на Втората световна война е върнато в Загоричани (през 1941 г.), където е посрещнато от местните българи с тържествен водосвет. От италиано-албанската окупационна зона, в която попада селото, е последното свидетелство за него. Не е връщано отново в София, вероятно заради бомбардировките над града през 1944 г., и остава в семейството.
Доскоро знамето се смяташе за изчезнало или дори изгорено в Загоричани, но то отново оцелява. Човекът, който го спасява, е убит след 9 септември, както и брат му и бащата на дарителката. Баба ѝ е интернирана, но семейството продължава да съхранява светинята.
През 1968 г. Мария Атанасова успява да избяга от комунистическия режим в Западна Германия и започва работа в редакцията на радио "Дойче веле". Там се запознава със сръбски журналист от радиото, който пътува до България и сключва фиктивен брак със сестрата на Мария Атанасова, за да получи тя немско гражданство. Когато напуска България, сестрата изнася и знамето. Неговото придобиване сега от ДАА се дължи донякъде на щастлива случайност, която свързва доц. Груев с близки на семейството на дарителката. В последните години тя вече е с твърдото убеждение, че мястото на знамето е в българските архиви, каза доц. Груев.
Преди дарението знамето е реставрирано във Виена по инициатива на г-жа Мария Атанасова. Поставено е в стъклопакет и херметизирано като защита срещу слънчевата светлина и молци. Под стъклото е фиксирана и снимка с Петър Марков (вляво) и вероятния първи знаменосец на Загориченската чета, загинал в сраженията.
Знамето, както подобава на истинска реликва, при пристигането си на "Московска" 5 беше опаковано в няколко защитни слоя. Отстраняването им отне известно време, което само покачи градуса на очакването сред публиката на събитието. Когато и последният пласт опаковъчна хартия беше свален, избухнаха ръкопляскания.
На днешното събитие знамето беше предадено на официалния му домакин - Регионалната дирекция на архивите - София, в лицето на директора ѝ Йордан Симов.
Предстои реликвата да бъде обследвана и реставрирана при нужда. След като приключи ремонтът на Музея на българската емиграция в гр. Гоце Делчев (с предполагаема финална дата през 2027 г.), знамето ще бъде изложено там. Доц. Груев благодари за съдействието при придобиването му от страна на Министерството на външните работи и лично на посланика на България в Берлин г-н Григор Порожанов.
