Асен Василев към Радев: Хазната не е празна, оставихме близо 7 млрд. евро във фискалния резерв
Спорът за бюджета се изостря, след като Асен Василев и Румен Радев си размениха обвинения за състоянието на публичните финанси
Нов сблъсък за състоянието на държавните финанси се разрази между управляващите и опозицията, след като лидерът на „Продължаваме промяната“ Асен Василев категорично отхвърли твърденията, че държавната хазна е празна.
По-рано Румен Радев заяви, че състоянието на публичните финанси е катастрофално, а обявлението от страна на Европейската комисия, че България влиза в процедура на свръхдефицит, допълнително отежнява пречките пред кабинета, но и изостря политическия диалог.
Борисов заяви вчера, че вина не е редно да се търси в управлението на Румен Радев, а точно "Асен Василев ни е пуснал по пързалката".
По време на посещение в Шумен бившият финансов министър заяви, че кабинетът е оставил във фискалния резерв 6,8 млрд. евро и определи като „несъстоятелни“ твърденията, че държавата е била пред финансов колапс.
„Това не е празна хазна“, подчерта Василев, като се позова на официални данни на Министерството на финансите. По думите му дори след изваждането на средствата от Сребърния фонд и други защитени резерви на разположение на държавата са останали около 4,6 млрд. евро.
Бившият финансов министър направи и сравнение с моментите, когато самият той е поемал ведомство. Според Василев през 2021 г. е заварил около 4 млрд. евро във фискалния резерв, а през 2023 г. – около 5 млрд. евро.
Василев използва случая, за да атакува забавянето на бюджета за 2026 г. Според него кабинетът разполага с достатъчно време и политическа подкрепа, но въпреки това не успява да подготви финансовата рамка на страната.
„Това показва или грешни приоритети, или абсолютна липса на компетентност“, заяви той.
Лидерът на ПП припомни и част от мерките, реализирани по време на кабинетите „Петков“ и „Денков“ – увеличени данъчни облекчения за деца, безплатни учебници до 12 клас, безплатни детски градини, по-високи ваучери за храна и компенсации за бизнеса заради високите цени на електроенергията.
По думите му именно тези политики са позволили едновременно подпомагане на домакинствата и бизнеса при запазване на бюджетен дефицит в рамките на 3%.
