Василев определи като неефективен подхода държавата да се опитва да регулира максималните надценки на отделните продукти
Председателят на „Продължаваме промяната“ Асен Василев отправи критики към управлението заради мерките срещу поскъпването на живота, бюджетната политика и позицията на България спрямо европейските партньори.
По думите му опитите на държавата да ограничава надценките чрез административни мерки няма да доведат непременно до по-ниски цени. Според него основният проблем е, че правителството не овладява разходите, които пряко влияят върху крайните цени, а същевременно допуска доходите на хората да изостават от инфлацията.
„Въпросът не е на чия страна сме и кой е прав. Въпросът е какъв ще бъде крайният ефект от действията на правителството. Дали ще има по-ниски цени за българските граждани, дали ще има наложени глоби, ако наистина има надценки, или грижата ще бъде като тази кошница – леко празна, и в крайна сметка цените ще вървят нагоре“, заяви Асен Василев пред НОВА ТВ.
Той определи като неефективен подхода държавата да се опитва да регулира максималните надценки на отделните продукти. Според него подобна намеса не отчита различните разходи на производителите и търговците, включително за производство, опаковки, охрана, амортизация и поддръжка на технологични системи. Вместо това Василев настоя за мерки, насочени към базовите цени на електроенергията и газа, които се отразяват върху цялата верига на производство и търговия.
„Ако вдигнете цените на електроенергията и газа, това автоматично влиза в крайната цена и е реален разход. Ако нещо трябва да се прави, първият подход трябва да бъде базовите цени да се овладеят“.
Василев припомни мерките, предприети по време на управлението на „Продължаваме промяната“, сред които намаляването на ДДС за парното и газа за гражданите и компенсациите за бизнеса.
По думите му тогава са били предприети действия и за ограничаване на разходите за енергия, които оказват натиск върху цените.
Асен Василев разкритикува и бюджетната политика на правителството, като заяви, че заложените параметри предвиждат доходите да нарастват по-бавно от инфлацията.
„Това, което беше изпратено в Брюксел и представено на българските граждани, показва, че доходите растат по-бавно от инфлацията. За първи път в бюджет има записано обедняване на българските граждани“.
Той отхвърли тезата, че увеличаването на доходите непременно води до по-висока инфлация, като подчерта, че България е малка и отворена икономика. Според него повишаването на доходите не е достатъчно само по себе си, за да доведе до съществено увеличение на цените на стоките, чиито пазари са международни.
Асен Василев коментира и позицията на България спрямо европейските партньори на фона на войната в Украйна и опасенията за сигурността в Черно море. Той посочи, че българският военно-промишлен комплекс има значителен принос чрез продажбата на оръжие, като изтъкна, че по време на служебния кабинет на Гълъб Донев са реализирани продажби за 2 млрд. и 270 млн. лева – повече, отколкото при правителствата на Кирил Петков и Николай Денков, взети заедно.
„Сигурно печелим и това също трябва да печелим“.
Основната му критика обаче беше насочена към поведението на Румен Радев спрямо европейските партньори на България.
„Когато отидеш във Франция за националния празник на страната и се обявиш против правителството на френския президент, това е излишна демонстрация. Тя е направена за вътрешна консумация в България, но обижда тези хора“.
По думите му подобна позиция може да затрудни България, когато се нуждае от подкрепа от европейските си партньори.
„Когато отидеш и кажеш: „Тук ни удариха два кораба, дайте ни помощ“, как ще се отнесат към теб? Когато кажеш, че Европа е слаба, че трябва да спрем да помагаме на Украйна и че сме против европейските политики, а след това поискаш помощ, защото сме в затруднено положение, как ще се обърнат към теб?“.
Според него България трябва да води последователна политика спрямо европейските си партньори, вместо да отправя критики към общите европейски решения и впоследствие да разчита на солидарността им при възникване на кризи.