Бюджет 2027 раздели партиите: Управляващите обещават стабилност, опозицията предупреждава за инфлация и дълг
Политическите сили влязоха в остър сблъсък за размера на дефицита, планирания нов държавен дълг и липсата на ефективни механизми за овладяване на поскъпването
Остри критики, обвинения в прикриване на реалния дефицит и предупреждения за ново обедняване белязаха политическите реакции след представянето на проекта за държавен бюджет за 2027 г. Докато правителството определи финансовата рамка като бюджет на вразумяването, опозицията го разкритикува за липса на реални мерки срещу инфлацията, недостатъчна подкрепа за бизнеса и прекомерно разхлабване на публичните разходи.
Основната заявка на премиера Румен Радев е бюджетът да постигне труден баланс между ограничаването на дефицита, изплащането на натрупаните задължения и запазването на социалната подкрепа. Кабинетът залага на увеличение на минималната работна заплата до 660 евро, осъвременяване на пенсиите със 7,8%, по-високи доходи за учители и служители в администрацията, както и допълнителни средства за здравеопазване, образование и отбрана.
Финансовият министър Гълъб Донев представи проекта като бюджет, съобразен с реалните икономически показатели и наследените финансови ангажименти. Правителството предвижда дефицит от 3,5% от БВП и нов държавен дълг от 8,6 млрд. евро, като основната цел е постепенно овладяване на разходите и намаляване на дефицита под 3% до 2029 г.
Тези аргументи обаче не убедиха опозицията.
От „Демократична България“ поставиха под съмнение официалния размер на дефицита. Съпредседателят на „Да, България“ Ивайло Мирчев заяви, че реалният дефицит за 2027 г. ще бъде 4,2%, а не обявените от правителството 3,5%. Той разкритикува и планирания нов дълг, като обвини финансовия министър, че подвежда обществото за действителното състояние на публичните финанси.
Мартин Димитров определи проекта като „бюджет на много тежка зима – зима на излъганите надежди“. Според него мерките за ограничаване на разходите са недостатъчни и бюджетната политика ще засили инфлационния натиск. Божидар Божанов пък заяви, че правителството е възприело част от предложенията на ДБ за реформи, включително в системата на ТЕЛК и МВР, но изрази съмнения относно реалното им прилагане.
„Това е техният бюджет, камионът те го управляват и накъде отива зависи от тях. През 2024 г. оставихме държавата с дълг към БВП 24%. Сега е над 30% и това е тяхно постижение от тази и от следващата година, която предлагат. Заемите, които ще вземат, са по-високи от тези, които ние взехме.“
Това заяви председателят на ПГ на ПП Николай Денков пред БНТ.
„Това, което правителството дава за наука, е по-малко, отколкото ние бяхме дали“, каза Денков. Според него броят на пенсионерите, чиито доходи са под нивото на бедност, ще се увеличи.
Той защити бюджетите, които са били по време на управлението на ПП-ДБ, с аргумента, че тогава страната е била в периода след COVID.
„Този взрив на разходите е в управлението на Желязков. От 2021 до 2024 г. управляваха служебните правителства на Румен Радев. Аз съм управлявал само 7 месеца“, каза бившият премиер.
ГЕРБ-СДС определиха бюджета като „бюджет на инерцията“. Бившият финансов министър Теменужка Петкова разкритикува решението проектът да бъде представен в УНСС, а не в Народното събрание. Според нея по този начин управляващите демонстрират неуважение към парламента и ограничават възможността за реален институционален дебат.
Петкова постави акцент върху предвидения нов дълг от 8,6 млрд. евро, увеличаването на максималния осигурителен доход и въвеждането на данък върху свръхпечалбите. Тя предупреди, че страната е изправена пред нов период на висока инфлация и поиска от премиера гаранции, че данъците няма да бъдат увеличавани през следващите години.
Красимир Вълчев също разкритикува начина на представяне на финансовата рамка. По думите му проектът все още не е бил публично достъпен на сайта на Министерството на финансите, което възпрепятства независимия му анализ. Той определи представянето в УНСС като партийно мероприятие, а не като академична дискусия. Според него бюджетната политика ще продължи да подхранва инфлацията.
Жечо Станков допълни, че инфлацията ще се превърне в основен инструмент за увеличаване на приходите в хазната, но тежестта ще бъде понесена от българските домакинства. От ГЕРБ-СДС настояват за мерки за компенсации на цените на електроенергията и горивата.
От ДПС определиха проекта като „бюджет на социалния мираж и фискалната безотговорност“. Заместник-председателят на парламентарната група Айтен Сабри заяви, че в него липсват ефективни антиинфлационни мерки и икономическа подкрепа за бизнеса. Според нея предвидените увеличения за уязвимите групи няма да бъдат достатъчни, за да компенсират поскъпването и трудностите през предстоящата зима.
Станислав Анастасов използва още по-остра метафора, определяйки бюджета като „тежък камион без спирачки, който лети към пропастта“. Той разкритикува разминаването между амбициозните заявки за развитие на космическа индустрия, гигафабрики и изкуствен интелект и непосредствените проблеми на гражданите с плащането на сметки и растящите цени.
Атидже Алиева също заяви, че бюджетът е откъснат от ежедневието на хората. Според нея липсват конкретни решения за ограничаване на цените на храните, подкрепа за земеделието и насърчаване на българското производство.
„Възраждане“ също отхвърли проекта, като Цончо Ганев заяви, че той не предлага мерки срещу поскъпването и не осигурява достатъчна подкрепа за семейния бизнес и малките и средните предприятия. Според него увеличението на заплатите в бюджетната сфера с 5% няма да компенсира реалното поскъпване и ще доведе до намаляване на покупателната способност.
Така представеният бюджет за 2027 г. очерта дълбоко разминаване между управляващи и опозиция. Докато кабинетът настоява, че съчетава фискална дисциплина със социална защита и инвестиции, партиите извън управлението виждат риск от по-висока инфлация, задлъжняване и задълбочаване на икономическите проблеми. Предстои проектът да бъде обсъден със социалните партньори и в Националния съвет за тристранно сътрудничество, преди да влезе в парламентарната процедура.