Йордан Иванов определи като силно притеснително искането за връщане на военното присъствие на Алианса към позициите от 1997 г. и призова за институционална реакция
"Демократична България" настоява за свикване на Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС) заради ескалацията на напрежението в Черно море и съобщенията за руски искания относно военното присъствие на НАТО в Източна Европа. Това заяви депутатът от ДБ и председател на парламентарната Комисия по транспорт и съобщения Йордан Иванов пред БНТ.
Според Иванов особено притеснително е поставеното от Москва по време на преговорите в Абу Даби искане за изтегляне на силите и военната инфраструктура на НАТО от държавите, присъединили се към Алианса след 1997 г., сред които е и България.
Депутатът подчерта, че подобен въпрос изисква ясен институционален отговор от българската държава, а не единствено изявления на отделни политически представители.
Иванов отправи критики и към начина, по който правителството информира обществото за инцидентите с кораби в Черно море.
"Ударите по тези кораби се превърнаха в бял шум за управляващите. Те се правят, че не съществуват. Ние считаме, че трябва да се даде отговор, трябва да се назове виновникът за тези удари, а не да си заравяме главата в пясъка", заяви той.
По думите му българските граждани не получават достатъчно информация за рисковете, свързани със сигурността на корабоплаването и ситуацията в Черноморския регион.
От "Демократична България" смятат, че свикването на КСНС е необходимо, за да бъде обсъдена позицията на България по въпросите за регионалната сигурност и руските искания към НАТО.
Йордан Иванов коментира и проектобюджета за 2027 г., като разкритикува липсата на съществени реформи и предвиденото увеличение на данъчната тежест.
Той постави въпроса за допълнителния финансов ресурс от 1 млрд. евро за Министерството на регионалното развитие и благоустройството и настоя средствата да бъдат разписани по конкретни дейности и проекти.
Според депутата проектобюджетът не предлага решения на структурните проблеми в публичните системи, а управляващите не използват полученото политическо доверие за провеждането на необходимите реформи.
"Мъдрите хора в добри времена не живеят на заеми", подчерта Иванов.
Той заяви, че държавата трябва да прибягва до заемно финансиране основно за проекти с висока добавена стойност, които могат да генерират приходи, или за преодоляване на кризисни ситуации.
"Днес ние харчим добрите времена и не знам какво ще правим при една потенциална икономическа криза", предупреди депутатът.