Желязков: Имахме 24 часа да решим за включването си в "Съвета за мир"

30 март 2026, 08:34
Таралеж ВВ
София

Снимка: БТА

Кабинетът "Желязков" се управляваше от мен и от министрите, каза той

Правителството имаше 24 часа да реши дали да участва в учредяването на "Съвета за мир". Това заяви бившият премиер Росен Желязков и кандидат-депутат от ГЕРБ пред БТВ.
"Учредителното събрание е веднъж. Ние трябваше да участваме. Дали ще се възползваме, това щеше да реши следващия кабинет", каза Желязков.

"За мен присъединяването е правилно. Отново бих го направил. България е една от малкото страни, които от самото начало на Близкоизточния конфликт заема балансирана позиция. Важно е нашето партньорство със САЩ да не бъде персонифицирано", заяви Росен Желязков.

В България ратификацията на Народното събрание е последващо след подписването, изтъкна той. "Един международен договор трябва да бъде подписан. Ако не бъде подписан, той не влиза в сила. Поканата за участие в Съвета беше изпратена до президента Румен Радев. Той се оттегли от поста.

Кабинетът, воден от мен, беше сформиран трудно. В края на 2024 г. имаше голям шанс да няма правителство. Направихме кабинет на малцинството, за да изпълним една стратегическа цел на България - влизане в еврозоната, уточни той.

"За постигане на целта, на финансовата дисциплина и консолидация, за изпълнението на Бюджет 2025 г. правителството показа, че може да работи в трудни условия и да получи подкрепа от различни формации, които не са част от мнозинството в името на голямата цел да изгражда евроатлантически мнозинства. Да дадем дължимото и на ДПС, и на АПС и на ПП-ДБ. ПП-ДБ се държаха много конструктивно в началото", каза Желязков.

Според него първият предложен Бюджет от неговия кабинет е запалил фитила на протестите, които свалиха правителството. "Този вариант на Бюджета тогава събра това парламентарно мнозинство. Не се прецени, че е нужна и обществена подкрепа. Цялата вълна доведе до това правителството да подаде оставка, след като мина успешно вота на недоверие", каза Желязков.

Припомняме, кабинетът подаде оставка минути преди гласуването на шестия вот на недоверие към него. Вотът не мина, но кабинетът вече беше в оставка.

По думите му правителството трябвало да съчетае както приходоизточниците, така и социалните разходи. "Големият залог беше политически да се реши да се развърже минималната работна заплата от средната", изреди той някои от спънките пред кабинета, воден от него.

"Кабинетът "Желязков" се управляваше от мен и от министрите. Когато изпълнителната власт взимаше решения, тя ги взимаше автономно. Когато търсеше подкрепа, участваха и лидерите на партиите. Не винаги е имало синхрон, но винаги се постигаше баланс до първия вариант на Бюджета за 2026 г.", заяви Росен Желязков.

За ремонтите на пътища той обясни, че правителството не подписва договори, подписва ги АПИ. "Когато политиците говорят, те трябва да се основават на проверки. Имам силно доверие и благодарност към министър Иван Иванов и екипа му, които действаха професионално в МРРБ", заяви Желязков по повод обвиненията, че пъри за пътна поддръжка били изхарчени прадварително.

По думите му не може след като години наред не е инвестирано в поддръжка на пътища, изведнъж да се ремонтира ударно. "Не мога да съм гарант за разкриване или неразкриване. Смятам, че политически решенията на МРРБ са били правилни", каза Желязков.

"През 2021 г. имаше 1,2 млрд. лева за довършване на АМ "Хемус". Тези пари бяха усвоени за социални разходи. Инвестиционният ресурс беше реализиран другаде. "Хемус" щеше да бъде готова. До 2027 г. щеше да бъде готова и "Кресна", имаше финансов ресурс", каза бившият премиер.

За публично-частното партньорство той обясни, че са дали възможност пенсионните фондове да инвестират в проекти.

Запитан за новия състав на ВСС той изтъкна, че Конституцията изисква мнозинство от 160 гласа. "Дължим висока степен на консенсус за избор на нови членове на ВСС", допълни Росен Желязков.

Като кандидат на ГЕРБ Желязков обясни, че гарантират устойчивата политическа линия на партията. "Ние сме европейска партия, нашето място е в Европа, в НАТО. ГЕРБ ще бъде последователен в икономическата си политики - целта ни е до 2030 г. да имаме 200 млрд. евро БВП, средната работна заплата да бъде 2500 евро, а минималната - 1000 евро. Ще работим за икономика с по-вискодобавена стойност, в която се позволява развитието на кадри в научно-развойната дейност", допълни Желязков.