Само одит ще покаже реалния дефицит, заявиха от Фискалния съвет
На 15 октомври България ще представи на Брюксел заявка да спазва дефицит от 3,8% и три мерки - отлагане на големи проекти, свиване на разходите за чиновници и обвързване на разходите с НПВУ, пише "24 часа".
Реалният дефицит в бюджета за 2025 г. е над 3,5%, с които официално бе приключена годината. Колко по-висок е обаче, може да се установи само след одити по министерствата и агенции от Сметната палата, тъй като нито финансовото министерство, нито НСИ знаят кои разходи са фактурирани, но неплатени през 2025-а и кои разходи са направени, но нефактурирани. Това съобщиха от Фискалния съвет.
Оттам прогнозират, че яснота за наследството няма да има до есента, а най-вероятният финал ще бъде ревизия на бюджета за миналата година, което на свой ред ще доведе до актуализация на редовния бюджет за 2026 г., приет съвсем наскоро.
Още при представянето на плана си за 2026-а финансовият министър Гълъб Донев се оплака, че бил притиснат от потенциален дефицит над 7,4% от БВП. И го обясни с предварително иззети приходи и заложени милиардни разходи от предишни управления, без да се пипат данъците. При подготовката на бюджета експертите му успяха да свият този дефицит до 5,7%, или липса на 8,5 млрд. евро.
За да разберем как се стига до тези 8,5 млрд. евро, трябва да съберем три неща: 3,3 млрд. евро нови разходи, гласувани от предходните парламенти, 2,2 млрд. евро стари фактури в чекмеджета и 3 млрд. евро ликвиден дефицит, т.е. по-малко очаквани приходи.
Проблемите в тези сметки според Фискалния съвет са два. Чекмеджето не е официален бюджетен термин, а разговорна метафора. Начинът за легализиране на тези 2,2 млрд. евро беше те да се появят в бюджета за 2026 г., но не като обща сума, а фактура по фактура и договор по договор. Това не се случи и тези милиарди евро засега са невидими, докато не се направи пълен одит.
Вторият проблем е, че при повишаваща се инфлация и при записани и обещани мерки за повишаване на приходите, да се очаква 3 млрд. по-малко да влязат в хазната, буди съмнения, казват експертите на съвета.
Засега изпълнението на консолидираната фискална програма показва, че към юли плащания по стари договори няма.
Дефицитът се е свил до 1,7% от БВП спрямо 1,9% за предходния месец. Понижението се дължи и на полученото плащане по НПВУ.
Проблемите около последните три бюджета са трудни за решение, защото на 15 октомври трябва да представим пред ЕК фискален план за свиване на дефицита и проектобюджет за 2027 г., които да гарантират връщането на публичните финанси под лимита от 3% от БВП най-късно до 2029 г.
Това изискване стана задължително, след като на 10 юли 2026 г. ЕС официално откри срещу нас процедура при прекомерен дефицит.
Според запознати усилията на финансовото министерство ще бъдат насочени в три направления. Първото е да докажем с цифри, че темпът за растеж на нетните разходи ще намалява, като сложим тавани за техния ръст. Лимитите ще са съответно: за 2026 г. до 4,2%, за 2027 г. до 7,7%, за 2028 г. до 11,4% и за 2029 г. - до 15%.
Планът ще бъде изпратен в Брюксел заедно с внасянето на проектобюджета за 2027 г. в парламента.
За да се покаже воля за реформи, финансовото министерство ще заложи междинна цел за дефицит от 3,8% от БВП за 2027 г., което ще се постигне чрез няколко основни мерки. Първата е отлагане на държавно финансирани инфраструктурни проекти, които не са критични или нямат пълна проектна готовност. Ще продължи ограничаването на разходите за издръжка на министерства и ведомства. А разходите ще се обвържат с реално получени траншове от Брюксел по НПВУ.
ЕК трябва да излезе с официално становище до 30 ноември 2026 г. дали предложените мерки могат да ни изведат от процедурата по свръхдефицит.
