Депутатите одобриха правилата за номиниране и избор на ръководител на Държавна агенция „Разузнаване“
Народното събрание разгледа прекратяването на пълномощията на народния представител от ГЕРБ-СДС Делян Добрев, след като на 22 юни той подаде оставка.
Два дни по-рано Добрев обяви намерението си да се оттегли от активната политика, като заяви, че е време „да даде път на младите".
„Аз съм в политиката от 20 години. Идва момент, в който ние, които 20 години сме в политиката, трябва да отстъпим и да дадем място на младите", посочи той по време на среща с представители на младежката академия на ГЕРБ.
Без дебати парламентът одобри решението със 187 гласа „за“.
В началото на пленарното заседание Николай Денков предложи като първа точка в дневния ред да бъде включено изслушване на изпълняващия функциите председател на Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) Станчо Станев, на бившия председател Петър Денев и на директора на Териториалната дирекция на ДАНС във Варна Кирил Димов. Предложението обаче не събра необходимата подкрепа.
Отхвърлено беше и предложението на Петър Петров за изслушване на вътрешния министър Иван Демерджиев във връзка с доклада на Сметната палата за разходването на средствата за пътна безопасност.
С декларация от името на парламентарната група на „Възраждане“ Цончо Ганев заяви, че санкциите срещу Русия струват на България десетки милиарди и се отразяват пряко на всеки български гражданин.
След като гласуваха оставката на Делян Добрев, народните представители преминаха към обсъждане на проект на решение за приемане на процедурни правила относно условията и реда за номиниране на кандидат за председател на Държавна агенция „Разузнаване“ (ДАР), както и за избора му от парламента.
На 10 юни правителството прие решение, с което предлага на Народното събрание досегашният председател на ДАР Антоан Гечев да бъде избран за втори мандат.
И този проект беше одобрен с мнозинство, като срещу него не беше подаден нито един глас „против“.
Според доклада на парламентарната комисия за контрол над службите за сигурност изтичането на мандата на председателя на Държавна агенция „Разузнаване“ и направените промени в Закона за Държавна агенция „Разузнаване“ налагат Народното събрание да проведе процедура за избор на нов председател. Съгласно правилника за организацията и дейността на парламента изборът се осъществява по правила, предварително одобрени от Народното събрание и изготвени от компетентната постоянна комисия.
На първо четене депутатите одобриха и законопроект за изменение на Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране. Проектът беше подкрепен със 141 гласа „за“. Народните представители гласуваха също срокът за писмени предложения между първо и второ четене да бъде съкратен на пет дни.
Предлаганите изменения в българското законодателство целят въвеждането на изисквания и механизми за прилагане на редица актове от правото на Европейския съюз. Част от промените са насочени към привеждане на националната нормативна уредба в съответствие с действащи европейски регламент и директива. Предвижда се също улесняване на достъпа на малките и средните предприятия до капиталовия пазар чрез промени в праговете и видовете проспекти за допускане до търговия, както и чрез намаляване на административната тежест и разходите за проучвания, извършвани от инвестиционните посредници.
Във връзка с прилагането на други секторни европейски регламенти за бенчмарковете се предлага и по-прецизно разпределение на правомощията между Комисията за финансов надзор и Българската народна банка. Промените засягат издаването на разрешения за участие в търговията с квоти за емисии на парникови газове, както и режимите за одобрение и надзор на бенчмаркове.
С проекта се предвиждат и промени, свързани с въвеждането на еврото в България, като стойностите на глобите и имуществените санкции в него, както и в други секторни закони от небанковия финансов сектор, ще бъдат преобразувани от левове в евро.
Предлаганите изменения са част от ангажиментите, поети от България към Европейската комисия в рамките на предоговарянето на целите по Реформа C10.R10 от Националния план за възстановяване и устойчивост. Целта им е да подобрят прозрачността и ефективността при възлагането на обществени поръчки в страната.
