Всички парламентарни групи без "Възраждане" подкрепиха промените в ГПК, а ДБ и ПП поискаха корекции в текстовете
Народното събрание прие на първо четене промени в Гражданския процесуален кодекс (ГПК), насочени срещу т.нар. дела шамари (SLAPP - стратегически съдебни дела срещу публично участие). Законопроектът получи подкрепата на всички парламентарни групи с изключение на "Възраждане".
Въпреки широкото съгласие по принцип, по време на дебата бяха отправени критики към отделни разпоредби. Забележки направиха депутати от "Демократична България" (ДБ) и "Продължаваме промяната" (ПП), което предизвика остра реакция от Янка Тянкова от "Прогресивна България" (ПБ), председател на парламентарната комисия по правни въпроси.
Тянкова заяви, че е "втрещена" от част от чутото в пленарната дискусия. Тя посочи, че общественото обсъждане на съдебната процедура срещу делата шамари продължава повече от три години, а сега за първи път промените стигат до гласуване в пленарната зала.
В отговор Велислав Величков от ПП определи реакцията ѝ като резултат от "изострена чувствителност". По думите му всички изказвания, с изключение на това на "Възраждане", са били в подкрепа на законопроекта, а направените предложения са експертни и целят подобряване на текстовете.
Предлаганите промени целят да въведат изискванията на европейска директива, но предвиждат и по-широка защита срещу дела шамари.
В мотивите е посочено, че европейската директива се отнася до дела с трансгранично значение, докато законопроектът на Министерския съвет обхваща и случаи, които се развиват изцяло на територията на България.
От ГЕРБ законопроекта защити Стефан Арсов. Той заяви, че парламентарната група го подкрепя, тъй като съдебният процес не трябва да се използва за сплашване, финансово изтощаване или заглушаване на хора, изразяващи позиции по въпроси от обществен интерес.
"Смятам за особено важно предложението за възможност съдът да отхвърля още на ранен етап иск, който е очевидно неоснователен. Това е съществена промяна. Защото при едно злоупотребяващо производство самият процес може да се превърне в наказание", каза Арсов.
Той не посочи конкретни разпоредби, към които има резерви, но предупреди, че промените "не трябва да се превръщат в закон за безотговорното говорене".
Петър Петров от "Възраждане" определи законопроекта като неработещ. Според него предложените изменения не гарантират основното право на равен достъп на двете страни до съда.
Той възрази и срещу включването на делата за клевета в общата категория на т.нар. дела шамари.
"Когато дела се водят срещу клеветнически данни, не трябва да се слагат в общия куп на дела шамари", заяви депутатът.
Депутати от ДБ и ПП подкрепиха законопроекта, но настояха за прецизиране на отделни текстове.
Любен Иванов от ДБ заяви, че балансът е "тънък", но съдебният процес не трябва да се превръща в инструмент за натиск върху журналисти и граждански активисти, за да се откажат от публичните си позиции.
Сред резервите му беше процедурата за събиране на доказателства, която според него трябва да бъде по-прецизно регламентирана. Иванов посочи още липсата на достатъчно ясни изисквания съдът да се произнася бързо, както и проблеми с предложените правила за обезпечаване на разноските.
Велислав Величков от ПП също подкрепи законопроекта, но изрази две основни притеснения.
Първото е свързано с възможността съдът служебно да събира доказателства.
"Това противоречи на основни принципи в ГПК. Мисля, че е прекомерно да даваме възможност на съда сам да движи делото на практика", заяви Величков.
Втората му критика се отнася до предвидената "безплатна адвокатска помощ за всички ответници". Според него може да се стигне до неправилна преценка дали даден спор представлява "дело шамар", а безплатната правна помощ би могла да създаде неравнопоставеност между страните.
Министърът на правосъдието заяви в отговор, че законопроектът не предвижда универсална безплатна адвокатска помощ за всички ответници.
