В преамбюла, от който София се дистанцира, конфликтът е дефиниран директно като „непровокирана пълномащабна руска агресия срещу Украйна и нарастващи заплахи за стабилността на Европа“
Министър-председателят Румен Радев участва в срещата на върха на Европейската политическа общност (ЕПО) в ирландската столица Дъблин. Форумът обединява лидерите на държавите членки на Европейския съюз и техните партньори от целия континент, за да обсъдят общите предизвикателства пред сигурността, икономическата стабилност и геополитическата координация в Европа.
Основният фокус на тазгодишното издание на форума беше войната в Украйна и бъдещата архитектура на европейската сигурност, по която участниците приеха съвместна Декларация за ключовите принципи на европейската сигурност.
По време на срещата България подкрепи документа, но се оказа единствената държава от ЕС, която вписа в протоколите официални писмени резерви, насочени конкретно към преамбюла на декларацията.
Пред журналисти в Дъблин премиерът Румен Радев обясни, че страната ни напълно приема същината на документа, но има възражения срещу встъпителната му част. „Иначе цялата декларация я подкрепяме. Това е приет документ от България, но в протоколите е записана нашата писмена резерва към преамбюла, всичко други ние го приемаме и го привестваме“, заяви той.
Основните съображения на българския премиер са свързани с липсата на акцент върху дипломацията и преговорния процес. Радев уточни, че в по-ранните чернови на текста е присъствала формулировка за значението на започналите преговори в Абу Даби, която впоследствие е отпаднала от финалния вариант. По този повод той изрази българската позиция, че страната подкрепя декларацията, но с резервите към преамбюла и неговата формулировка в светлината на вече започналите преговори.
Министър-председателят подчерта, че езикът на общите европейски документи трябва да отразява реалната динамика на процесите и да не затваря вратите пред дипломацията. „Ние настояваме да има такъв текст, настояваме това да бъде отчетено и в никакъв случай да не стесняваме полето за диалог, както и опциите за намиране на решение“, аргументира се Радев. Освен това той изрази несъгласие с концепцията за постигане на „мир чрез сила“, като посочи, че подобен подход води единствено до повече жертви, разрушения и риск от по-голяма ескалация на конфликта за Европа и света.
Самата Декларация за ключовите принципи на европейската сигурност, инициирана от Франция и подписана от 39 държави, очертава базовите правила, зад които европейските лидери застават при бъдещи разговори за сигурността на континента.
Документът изрично посочва, че развитието на европейската стратегическа стабилност е обусловено от приключването на войната, а дискусиите за нови механизми за управление на риска – от възстановяването на мира в Европа. В основните си раздели декларацията се позовава на Устава на ООН и Заключителния акт от Хелзинки, потвърждава зачитането на суверенитета, териториалната цялост и неприкосновеността на границите, обявява се против употребата на сила и безотговорната ядрена реторика и препотвърждава ангажимента на съюзниците към член 5 от договора на НАТО.
В преамбюла, от който София се дистанцира, конфликтът е дефиниран директно като „непровокирана пълномащабна руска агресия срещу Украйна и нарастващи заплахи за стабилността на Европа“. Във встъпителната част също така се заявява, че „хибридните кампании на Русия“ и опитите за подкопаване на подкрепата за Киев само ще засилят решимостта на подписалите държави. В тази част на документа се подчертава и принципът, че пътят към мира в Украйна трябва да се решава с участието на самата Украйна, а всеки въпрос, засягащ сигурността на континента – с прякото участие на европейците.
Така дистанцирането на Румен Радев от преамбюла се свежда до три конкретни причини.
Първо, от окончателния текст е отпаднало позоваването на вече започналите преговори в Абу Даби, което според българския премиер пренебрегва актуалната дипломатическа динамика.
Второ, конфронтационният тон на встъпителната част, в която Русия е посочена директно като агресор и източник на хибридни заплахи, според него стеснява полето за диалог и намалява възможностите за мирно решение.
Трето, Радев отхвърля заложения подход за постигане на „мир чрез сила“, тъй като смята, че той не води до прекратяване на войната, а носи риск от повече жертви, разрушения и по-нататъшна ескалация на конфликта.
Срещу позицията на българския премиер обаче могат да бъдат изведени и три съществени контрааргумента, които проблематизират неговото становище.
На първо място, използваният в преамбюла език, определящ действията на Москва като „непровокирана пълномащабна руска агресия“, не представлява нова политическа реторика, а повтаря утвърдената позиция на ЕС и НАТО, включително и на предишни български правителства и парламентарни декларации. Общото събрание на ООН пък говори за „агресия срещу Украйна“.
На второ място, според дипломатическата логика на останалите 26 държави членки на ЕС, ясното назоваване на агресора и демонстрацията на единство и възпираща сила не пречат на преговорите, а са необходимо условие, за да не бъдат принудени Украйна и Европа да приемат мир под диктат. Или „мир чрез сила“, както би се изразил българския премиер, срещу което той каза, че е.
На трето място, вписването на резерви към целия преамбюл формално дистанцира страната не само от оценката за действията на Москва, но и от заложените в същата част гаранции срещу хибридните заплахи и правото на Европа да участва пряко в решаването на своята сигурност. Подобен ход проблематизира стоенето на България сред европейските й съюзници.
