С подкрепата на ПБ и ДПС: Парламентът одобри вдигането на тавана на дълга с до 3,8 млрд. евро
За целите на касовото управление и плащанията на бюджетните организации може да се поема държавен дълг до 3.8 млрд евро, който се изплаща до края на текущата бюджетна година
До приемането на Закона за държавния бюджет за 2026 г. Министерският съвет може да поема и държавен дълг в размер до 3,8 млрд. евро за финансиране на бюджетния дефицит, включително за префинансиране по Плана за възстановяване и устойчивост на Република България, реши парламентът с приетите на второ четене промени в т.нар. удължителен бюджет за 2026 г.
Текста подкрепиха 136 народни представители - "Прогресивна България" (122) и ДПС (15). Против бяха 44 депутати - "Демократична България", "Продължаваме промяната", "Възраждане" и един народен представител от ПБ. Въздържаха се 17 депутати - ГЕРБ-СДС.
За целите на касовото управление и плащанията на бюджетните организации може да се поема държавен дълг до 3.8 млрд евро, който се изплаща до края на текущата бюджетна година.
Министерският съвет може да проведе преговори и да сключи с Европейската комисия споразумение за заем в размер на 3 261 700 000 евро за получаване на финансова подкрепа под формата на заем по линия на Инструмент "Мерки за сигурността на Европа (SAFE) чрез укрепване на европейската отбранителна промишленост" при условие за последваща ратификация.
"Тези 3,8 млрд. евро не са за безконтролно харчене, а те са ликвидната застраховка за стабилността на България", заяви заместник-министърът на финансите Людмила Петкова по време на дебатите.
По време на дебата Асен Василев от "Продължаваме промяната" коментира, че големият проблем е, че все още няма разчет точно как ще се разходват средствата от този дълг, който правителството има намерение да вземе. Мартин Димитров от "Демократична България" посочи, че ДБ е против този законопроект, защото няма единна версия защо се взема този кредит.
Заместник-министърът на финансите Людмила Петкова обясни, че гласуването на възможност да се изтеглят 3,8 млрд. евро не означава, че ще бъде изтеглена цялата сума и незабавно изхарчена.
"Да се представя максимално разрешеният размер на финансирането като автоматично поемане на целия дълг е политическа интерпретация, а не е финансов факт. Ако държавата отложи осигуряването на финансиране до последния момент, съществува риск от по-висока цена на дълга и по-неблагоприятни финансови условия. Отговорната финансова политика изисква осигуряването на ресурс предварително, а не когато ликвидният проблем вече е настъпил".
Асен Василев посочи, че и да не вземем този заем, тези плащания са приоритизирани в закона. По думите му най-много да се забавят капиталови плащания.
