Желанието на управляващите е парите да се използват за текущи разходи и разплащане на проекти по Плана за възстановяване и устойчивост
Депутатите гласуват на второ четене вдигането на тавана за нов външен дълг. Той ще е в размер на до 3,8 милиарда евро.
Това става с промени в Удължителния закон за бюджета.
Желанието на управляващите е парите да се използват за текущи разходи и разплащане на проекти по Плана за възстановяване и устойчивост.
Според опозицията обаче управляващите не са дали обосновка защо сумата е точно до 3.8 млрд евро, предвид, че по информация на Министерството на финансите не ни достигат 2.1 млрд. евро.
До този момент финансовото ведомство не е предоставило точните разчети за дълга на народните представители нито ги е обявило публично.
Във вторник след продължителни спорове, остри реплики и взаимни обвинения парламентарната комисия по бюджет и финанси одобри на второ четене предложението държавата да поеме нов дълг в размер до 3,8 млрд. евро.
Заемът трябва да бъде осигурен чрез емитиране на дълг на международните капиталови пазари или чрез краткосрочни финансови инструменти. Според правителството средствата са необходими за финансиране на бюджетния дефицит, гарантиране на социалните плащания и осигуряване на средства по проекти от Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ).
По време на заседанието заместник-министърът на финансите Людмила Петкова заяви, че към момента дефицитът нараства, тъй като страната все още няма приет редовен бюджет и съответно няма планирани разходи за цялата година.
По думите ѝ част от средствата са необходими, за да се осигурят пенсии и заплати в публичния сектор през следващите месеци. Тя посочи още, че България очаква около 1 млрд. евро по Плана за възстановяване към края на юли, а следващо плащане е предвидено за декември.
Именно липсата на подробни финансови разчети предизвика недоволството на опозицията.
Лидерът на „Продължаваме промяната“ Асен Василев настоя Министерството на финансите да представи конкретни данни за състоянието на държавните финанси.
„Не сме в клуб по литература“, заяви той по време на дебата, подчертавайки, че депутатите трябва да разполагат с точни числа, а не с общи обяснения.
Сходна позиция изрази и Венко Сабрутев, който поиска информация за очакваните приходи и разходи на държавата.
„Нямаме елементарна писмена диря къде е държавата“, заяви той и постави под съмнение необходимостта от заем в подобен размер.
От „Демократична България“ също настояха за повече яснота. Мартин Димитров поиска заседанието да бъде отложено, докато Министерството на финансите представи месечен разчет на бюджетното състояние.
Дебатът обаче не остана само в рамките на финансовите аргументи.
Бившият финансов министър Владислав Горанов от ГЕРБ заяви, че „социалната интелигентност“ на депутатите е била „изнасилена“ от начина, по който се води дискусията.
От своя страна депутатът от „Възраждане“ Цончо Ганев обвини управляващите, че укриват информация за реалното състояние на държавните финанси и настоя за почивка, за да бъдат разпечатани исканите документи.
Сред най-запомнящите се моменти беше предупреждението на Венко Сабрутев към председателя на комисията Константин Проданов „да не настъпва същата мотика“, която според него в предишен парламент е довела до сериозно обществено напрежение и последвалата политическа криза около кабинета „Желязков“.
„Тук не виждам мотика“, отвърна Проданов.
Въпреки исканията за отлагане и допълнителни справки, мнозинството в комисията не подкрепи процедурните предложения на опозицията и даде зелена светлина на новия заем.
