Днес от 18:30 часа българско време двата най-големи клуба в Англия ще се срещнат за 219-и път
Малко футболни съперничества в света могат да се сравнят с това между Манчестър Юнайтед и Ливърпул. Двубоят между двата английски гранда не е просто битка за три точки или престиж, а сблъсък между два града, две исторически идентичности и две от най-успешните футболни институции на Острова.
Днес от 18:30 часа българско време те ще се срещнат за 219-и път. Балансът покакзва 85 победи за Юнайтед, 72 за Ливърпул и 61 равенства.
Враждата между тях има корени далеч преди появата на модерния футбол. Тя е изградена върху икономическо съперничество, социални различия и борба за надмощие в Северозападна Англия. Именно тази историческа основа превръща всяка среща между двата отбора в нещо много по-голямо от обикновен мач.
Корените на враждата - битка между два града
Манчестър и Ливърпул се намират на около 50 километра един от друг, но исторически отношенията между тях далеч не са приятелски. През XIX век двата града са сред най-важните икономически центрове в Англия. Манчестър е сърцето на текстилната индустрия, докато Ливърпул контролира голяма част от морската търговия.
Напрежението се изостря сериозно с изграждането на Манчестърския корабен канал, който е открит през 1894 година. Съоръжението позволява на корабите да достигат директно до Манчестър, заобикаляйки пристанището на Ливърпул. Това нанася икономически удар върху града край река Мърси и засилва антагонизма между местните жители.

Така съперничеството придобива не само икономическо, но и културно измерение. Двата града започват да се конкурират и в музиката, модата и изкуството. Докато Ливърпул се гордее с The Beatles и движението Merseybeat, Манчестър отговаря с групи като Oasis, The Smiths, Joy Division и The Stone Roses.
Футболът обаче се превръща в най-видимото бойно поле между двете общности.
От уважение до ожесточена футболна битка
Първият официален сблъсък между Ливърпул и Нютън Хийт, предшественикът на Манчестър Юнайтед, се провежда през 1894 година. С времето двата клуба се превръщат в символи на футболната идентичност на своите градове.
През 60-те години на миналия век Манчестър Юнайтед се утвърждава като европейска сила под ръководството на Мат Бъзби. След трагедията в Мюнхен през 1958 година, когато загиват 23 души, включително осем футболисти на клуба, Юнайтед успява да се възстанови и през 1968 година печели Купата на европейските шампиони.
Междувременно Ливърпул изгражда своята футболна империя. Началото е поставено от Бил Шенкли, а неговият наследник Боб Пейсли продължава възхода. През 70-те и 80-те години мърсисайдци доминират английския и европейския футбол, печелейки множество шампионски титли и европейски отличия.
Любопитното е, че въпреки историческата вражда между градовете, отношенията между легендарните мениджъри Бъзби и Шенкли са изпълнени с взаимно уважение. Двамата шотландци дори изграждат приятелство, докато водят клубовете си към върха.
Сър Алекс Фъргюсън и опитът да свали Ливърпул от върха
През 1986 година на „Олд Трафорд“ пристига Алекс Фъргюсън. Шотландецът има амбицията да сложи край на доминацията на Ливърпул и да превърне Манчестър Юнайтед в най-силния клуб в Англия.
Неговите намерения са ясно изразени с прочутите думи, че основната му цел е да свали Ливърпул от неговия пиедестал. Това се превръща в една от най-запомнящите се реплики в историята на съперничеството.

И Фъргюсън успява. През 90-те години Манчестър Юнайтед започва да доминира във Висшата лига, а Ливърпул изпада в продължителна криза по отношение на борбата за шампионската титла.
„Червените дяволи“ печелят 13 титли във Висшата лига под ръководството на шотландеца и през 2011 година достигат до своя 19-и шампионски трофей, с който изпреварват Ливърпул по брой титли от най-високото ниво на английския футбол.
През 1999 година Юнайтед постига и историческия требъл, печелейки Висшата лига, ФА Къп и Шампионската лига в рамките на един сезон. Това е още един болезнен момент за големия съперник от Мърсисайд.
Ливърпул не се предава
Въпреки доминацията на Манчестър Юнайтед, Ливърпул не губи амбицията си да се върне на върха. През новия век мърсисайдци отново се превръщат в сериозна сила в Европа.
През 2005 година отборът печели Шампионската лига след легендарния финал срещу Милан в Истанбул. След като изостава с 0:3 на почивката, Ливърпул успява да изравни и впоследствие триумфира след изпълнение на дузпи. Този успех предизвиква огромна гордост сред привържениците на клуба, но същевременно не спира Манчестър Юнайтед да продължи да трупа отличия на домашната сцена.

По-късно пристигането на Юрген Клоп на „Анфийлд“ дава нов тласък на Ливърпул. Германецът връща клуба на върха във Висшата лига през сезон 2019/20, слагайки край на 30-годишното чакане за шампионска титла на Англия.
Така двата клуба отново се оказват сред водещите сили в страната, а историческото им съперничество получава нова глава.
Съперничество, което няма аналог в Англия
Една от най-интересните особености на съперничеството е, че двата клуба рядко са достигат абсолютния си връх едновременно. Когато Ливърпул доминира през 70-те и 80-те години, Манчестър Юнайтед изостава. Когато „червените дяволи“ поемат контрола в ерата на Фъргюсън, мърсисайдци са в сянката им.
Това създава допълнително напрежение, защото успехът на единия почти винаги се възприема като провал за другия.
Съперничеството има и своята мрачна страна. Трагедиите в Мюнхен през 1958 година и на „Хилзбъро“ през 1989 година понякога са използвани от малка част от привържениците за провокативни и обидни скандирания. Това е една от най-тежките страни на футболната вражда и причина двата клуба многократно да призовават за взаимно уважение.
В крайна сметка Манчестър Юнайтед - Ливърпул е много повече от обикновен футболен мач. Това е сблъсък между два града с дълбоки исторически противоречия, между две огромни фенски общности и между два клуба, които десетилетия наред се борят за правото да бъдат определяни като най-великия в английския футбол. И независимо от моментната форма на отборите, този двубой винаги носи заряд, който трудно може да бъде сравнен с който и да е друг в Англия, а и по света.