Според Кристен Михал пряк диалог с Кремъл би отслабил натиска върху Русия, докато САЩ подготвят нови преговори с Москва и Киев.
Европа не трябва да отваря пряк дипломатически канал към руския президент Владимир Путин или да поема ролята на посредник във войната в Украйна. Това заяви естонският премиер Кристен Михал в интервю за „Политико“.
„Европа не трябва да влиза в ролята на посредник. Не бива да се опитва да угоди на диктатора“, каза Михал. Според него европейските санкции вече оказват икономически натиск върху Русия, а посредничеството би поставило Европа в позиция да прави отстъпки пред Москва, включително при налагането и прилагането на санкциите.
„Не можеш да изпълняваш и двете роли. Едната е да подкрепяш Украйна и да оказваш натиск върху Русия. Другата е да се опитваш да посредничиш“, посочи естонският премиер. По думите му Путин трябва да види, че Европа остава единна.
Последните контакти между Вашингтон и Москва възобновиха дебата в Брюксел и европейските столици дали Европа трябва да има собствен канал за разговори с Кремъл. Сред опасенията на европейските лидери е, че администрацията на Доналд Тръмп може да договори условия за мир, които поставят Киев в неизгодна позиция и оставят Европа извън преговорите. В края на октомври финландският президент Александер Стуб и норвежкият премиер Юнас Гар Стьоре разговаряха с Путин по телефона в продължение на 90 минути.
Американският специален пратеник Стив Уиткоф съобщи, че следващата седмица представители на САЩ, Украйна и Русия ще се срещнат в Абу Даби. Това ще бъдат първите преговори лице в лице от февруари насам. Михал заяви, че Европа оценява усилията на Вашингтон за постигане на мир, но настоя натискът да остане върху Москва. „Проблемът е в Кремъл. Никъде другаде“, каза той.
Талин настоява за по-строги визови правила
Естония, Полша и Швеция настояват ЕС да затегне визовите правила за руски граждани. Талин предлага и забрана за влизане в целия съюз на бивши военнослужещи от руските въоръжени сили, участвали във войната в Украйна.
Според европейски представители туристическите визи улесняват достъпа на руски агенти до ЕС и могат да бъдат използвани за операции като саботаж на инфраструктура и полети на дронове над чувствителни обекти. По информация на „Политико“ Европейската комисия планира да представи предложения в началото на 2027 г.
