АП/БТА

Небрежен коментар на японския премиер предизвика най-голямата дипломатическа криза с Китай от години

Импровизирана реплика на новия японски премиер Санае Такаичи, която предизвика най-сериозния дипломатически спор между Токио и Пекин от години, не е била опит за сигнал към по-твърда линия спрямо Китай, пише Reuters.

Но след като открито заяви как Япония може да реагира при евентуална китайска атака срещу Тайван, тя трудно ще потуши спор, който може да нанесе тежък удар върху японската икономика, казаха двама правителствени представители, запознати със ситуацията. Според тях отговорът на Такаичи — даден спонтанно на депутатски въпрос по време на първото ѝ изслушване в парламента — разгневи Пекин и доведе до серия от наказателни мерки срещу Япония.

Китай реагира с бойкот на туризма, спиране на вноса на японски морски дарове и отмяна на срещи и културни събития. Въпреки че Токио се опитва да успокои ситуацията, според японските представители премиерът не може да удовлетвори основното изискване на Пекин — да оттегли думите си, че нападение срещу демократично управлявания Тайван може да доведе до военен отговор от страна на Япония.

„Беше по-добре да не го казва, но думите ѝ не са грешни“, казва единият от източниците. „Не можем да ги оттеглим.“

Въпреки напрежението, социологическите проучвания показват, че репликата не е подкопала популярността на Такаичи у дома. От кабинета ѝ коментираха, че думите ѝ не променят официалната позиция на правителството и че Япония остава отворена за диалог с Китай.

„Дълга зима“ в отношенията

Досега японските лидери избягваха да споменават Тайван в подобни сценарии, следвайки „стратегическата двусмисленост“, предпочитана и от основния им съюзник — САЩ.
Според анализатори Такаичи сама се е „вкарала в ъгъла“ и няма лесен начин да излезе от ситуацията. Възможно е отношенията между двете най-големи икономики в Азия да преминат през „дълга зима“, която да продължи през целия ѝ мандат.

Китай вече отказа да организира среща между Такаичи и премиера Ли Чянг на форума на Г-20 в Южна Африка. Някои експерти сравняват кризата със случая от 2012 г., когато Япония национализира спорни острови и в Китай избухнаха масови анти-японски протести, като тогава двустранните срещи бяха замразени за две години и половина.

Икономическите прогнози са мрачни. Само туристическият бойкот може да струва на Япония над 14 милиарда долара годишно, а най-голямата тревога е възможно ограничаване на износа на ключови редки минерали от Китай — от които Япония внася около 60%.

Студена среща в Пекин

Опитите на Япония да намали напрежението само разкриват колко дълбока е разделителната линия. Китайският представител Лю Цзинсун, който се срещна с японския си колега, описва разговорите като „тържествени“. Според китайските медии дори изборът му на костюм символично показвал противопоставяне, тъй като стилът е свързан с антияпонски студентски бунтове от 1919 г. На кадри от срещата Лю стои с ръце в джобовете — жест, широко приеман като демонстративно неуважение.

Ескалация на нападките

Китайските медии и онлайн коментатори засилват атаките срещу Такаичи — от заплахи и обиди до карикатури, в които тя гори конституцията на Япония. Според американски дипломат няма перспектива за бързо разрешаване на конфликта „поне докато Китай отново не се сблъска с проблеми в отношенията си със САЩ и не реши да ухажва Япония“.

Още по темата

Може ли спорът за Тайван да предизвика военно напрежение между Китай и Япония?

Изявление на японския премиер за възможна военна намеса при блокада на Тайван предизвика дипломатически конфликт и икономически натиск от страна на Китай

Още

Китай настоява Япония да оттегли изказванията за Тайван, предупреждава за „строги контрамерки“

Пекин: коментарите на Санае Такаичи подкопават политическите основи на двустранните отношения

Още

Япония призовава за деескалация на напрежението с Китай във връзка с Тайван

Токио уверява Пекин, че изказването на премиера Такаичи не означава промяна в политиката за сигурност, докато Китай предупреждава гражданите си да избягват пътувания до Япония.

Още

Последвайте Таралеж в

Редактор

Кирил Илиев

Историк по образование с дългогодишен изследователски опит, свързан с българския национален въпрос и държавите от бившето югославско пространство. Работил е в Института по балканистика, където задълбочава интереса си към историческите и политическите процеси на Балканите. Професионалният му път включва и работа като репортер, редактор, международен редактор и продуцент на телевизионно предаване, където получава ценен опит и знания в анализа, комуникацията и представянето на обществено значимите теми.