Днес е Международният ден за предотвратяване на експлоатацията на околната среда по време на война и въоръжени конфликти
Днес е Международният ден за предотвратяване на експлоатацията на околната среда по време на война и въоръжени конфликти (International Day for Preventing the Exploitation of the Environment in War).
Историята на този специален ден започва на 5 ноември 2001 г., когато Общото събрание на ООН приема официална резолюция, с която обявява 6 ноември за ден, посветен на защитата на природата по време на военни действия. Инициативата се ражда под ръководството на тогавашния генерален секретар на ООН Кофи Анан с цел да се повиши осведомеността за разрушителното въздействие на войните върху природата и екосистемите - включително замърсени води и почви, унищожени гори, изчерпани природни ресурси и опасни отпадъци.
Според Организацията на обединените нации (ООН) траен мир не може да има, ако природните ресурси и екосистемите, които поддържат живота, бъдат унищожени. По данни на ООН значителна част от конфликтите в света през последните десетилетия са свързани именно с борбата за природни ресурси.
Днес светът е изправен пред огромен брой войни, които оказват сериозно негативно въздействие върху хората. Само през 2023 г. заради въоръжени конфликти около 120 милиона души по света са били принудени да напуснат домовете си заради преследване, насилие, нарушения на човешките права, сочат данни на ООН.
Освен загубите на човешки животи при войните околната среда също търпи огромни негативни последици.
Освен непосредствените разрушения, военните конфликти нарушават екологичното равновесие, изчерпват природните ресурси, замърсяват околната среда и застрашават здравето на хората на нашата планета за поколения напред.
Военните действия нарушават крехкото равновесие в природата по много начини. Екологичните щети водят до опустошителни последици за природните ресурси, жизненоважните екосистеми, както и за здравето, поминъка и сигурността на хората, посочват от ООН.
Войниците често премахват растителността или по друг начин нарушават екосистемите, за да лишат противниците от прикритие, да направят определени райони необитаеми или да принудят местното население да ги напусне. Всичко това оказва много негативно въздействие върху природата. Местни жители съобщават за използването на подобни тактики по време на гражданската война в Судан и в Ирак, където са били пресушавани вододайни зони.
В Украйна огромни територии са изложени на риск от замърсяване с противопехотни мини и невзривени боеприпаси. Почвите, водните басейни и горите са замърсени вследствие на артилерийски обстрел, пожари и наводнения.
Разчистването на мини и невзривени боеприпаси често отнема десетилетия и изисква значителни финансови инвестиции.
В ивицата Газа се наблюдава пълно разрушаване и деградация на почвите, водите, земята и селското стопанство. Системите и съоръженията за управление на канализационните води, отпадъчните води и твърдите отпадъци са напълно разрушени и нефункциониращи. Разрушаването на сгради, пътища и друга инфраструктура е довело до образуването на милиони тонове отломки, в които има невзривени боеприпаси, азбест и др.
Сред изключително тежките последици е нарастващият брой на заразните заболявания в Газа.
В някои държави изобилието от природни ресурси става причина за разпалването на въоръжени конфликти. Неустойчивите практики при добива на полезни изкопаеми, дърводобива и бракониерството не само подхранват насилието, но и нанасят опустошителни щети на околната среда в държави като Демократична република Конго, където добивът на кобалт и колтан за производството на акумулаторни батерии продължава да подхранва конфликта в източната част на страната, информират от ООН.
Според проучване на организацията „Учени за глобална отговорност“ (Scientists for Global Responsibility) и Обсерваторията за конфликти и околна среда (Conflict and Environment Observatory), войните са причина за приблизително 5,5% от глобалните емисии на парникови газове.
Огромното потребление на енергия, свързано с военните конфликти, задълбочава климатичната криза както чрез преките емисии на парникови газове от военните дейности, така и чрез косвеното им въздействие в световен мащаб.
Повреждането на химически промишлени обекти води до възникване на пожари и съответно до замърсяване на въздуха, водата и почвата. Това създава сериозни непосредствени и дългосрочни рискове за човешкото здраве и екологичните системи вследствие на замърсяването.
По време на войната в Персийския залив през 1991 г. стотици нефтени кладенци в Кувейт горят неконтролируемо, което оказва въздействие върху качеството на въздуха в глобален мащаб. Според съобщения над 600 нефтени кладенци са били разрушени или подпалени, което е повлияло зле на качеството на въздуха и в съседните държави.
По време на 34-дневната война между Израел и Ливан през 2006 г. бомбардировката на електроцентралата в Джие, Ливан, довежда до изливането на между 10 000 и 15 000 тона петрол в Средиземно море. Замърсяването засяга по-голямата част от ливанското крайбрежие и частично достига до Сирия. Нефтеният разлив причинява истинска екокатастрофа.
При въоръжени конфликти се използват големи количества боеприпаси, съдържащи тежки метали, обеднен уран и други химически вещества. Всички те са токсични дори в сравнително малки количества и могат да имат опустошителни последици за човешкото здраве и околната среда.
От замърсените земи и водни басейни до изпускането на токсични вещества и парникови газове - екологичните последици от войните са огромни.
---------------
Настоящият материал е базиран на доклади на Програмата на ООН за околната среда (UNEP), посветени на въздействието на конфликтите върху околната среда в Украйна и Газа.
