Президентът на Ливан: Иран използва страната ни като разменна монета в мирните преговори със САЩ

В рядко и ексклузивно интервю с Кристиан Аманпур от CNN, президентът Аун заяви, че е решен да направи „каквото е необходимо“, за да спаси страната си от конфликт, и че ливанският народ е „отегчен“ от войната между Израел и Хизбула, силно въоръжена, подкрепяна от Иран група, която си е изградила силна вътрешна подкрепа, представяйки се като защитник на Южен Ливан и палестинския народ.

„Писна ни и искаме да живеем в мир“, каза Аун, добавяйки: „Ливанският народ заслужава да живее в мир и достойнство, заслужава да не вижда как домовете им биват разрушавани на всеки пет до десет години.“

От основаването си през 80-те години на миналия век, Хизбула е водила война с Израел многократно. Тази година групировката изстреля ракети по Израел в отговор на съвместното американско-израелско нападение срещу Иран, при което загинаха върховният лидер аятолах Али Хаменей и голяма част от висшето му военно командване. Агресивният отговор на Израел уби над 3500 ливанци и разсели близо една пета от населението.

Отслабена от десетилетия на чужда намеса, сектантски борби и многократно въвличане в по-широки войни, ливанската държава обеща да се справи с трудната задача да разоръжи Хизбула в опит да демонтира огромното влияние на групировката и да спре напредъка на Израел.

Въпреки примирието между Техеран и Вашингтон през април и последвалите преговори, Бейрут се оказва все по-замесен в по-широкия конфликт, след като Иран обуслови споразумението за прекратяване на войната със САЩ от изтеглянето на Израел от Ливан.

„Това не е вашата страна, това е нашата страна“, каза Аун, обръщайки се към Корпуса на стражите на ислямската революция (КСИР) на Иран – основните поддръжници на Хизбула. „(Иран) използва Ливан като разменна монета в преговорите си със САЩ.“

Обръщайки се към Иран, той каза: „Вие не се опитвате да ни помогнете... народът на Ливан плаща цената... в името на вашия собствен интерес“, добавяйки: „Нашите интереси... не съвпадат с вашите интереси“.

След интервюто иранският външен министър Абас Арагчи отхвърли забележките на Аун относно използването на Ливан като разменна монета от Техеран. В отговор на откъса от интервюто на CNN иранският външен министър Абас Арагчи заяви: „Ако Ливан беше разменна монета за Иран, отдавна щяхме да имаме сделка.“

„Спасете Ливан от истинския си враг, господин президент“, добави Арагчи, очевидно визирайки Израел.

Изправен пред ограничени възможности и нарастващо отчаяние да отслаби влиянието на Иран в Ливан, подкрепяният от САЩ президент Аун е инструктирал правителството си да договори преки споразумения за прекратяване на огъня с дългогодишния си противник Израел - безпрецедентен ход от страна на ливанското правителство, който изглежда е предназначен да окаже допълнителен натиск върху Хизбула.

„Готови сме, желаем, ангажирани сме с преговори за прекратяване на войната“, каза Аун на Аманпур в президентския дворец в Бейрут. „Ако не сте, никога няма да живеете в мир, безопасност и сигурност“, каза той, обръщайки се към израелския народ и правителство.

Той добави, че Ливан и Израел имат „голяма възможност“ да сложат край на враждебността и както ливанският, така и израелският народ да живеят в безопасност и сигурност.

„И двамата са отегчени от войната от 1948 г. насам“, добави той. „Това е огромна възможност. И двамата трябва да избират: война или... дипломация.“

Но примирията между Ливан и Израел едва са се затвърдили, тъй като Хизбула продължава да отхвърля всякакво разоръжаване без изтегляне на Израел от ливанската територия.

В изявление в четвъртък лидерът на Хизбула Наим Касем остро определи преговорите между Ливан и Израел като „капитулация“, заявявайки, че полученото примирие е било отхвърлено „изцяло от широки части от ливанския народ“.

Аун каза, че е разговарял с ливанци от различни религиозни секти, включително шиити, които са му казали, че им е „писнало“ от войната на Хизбула с Израел.

„Те са ливанци. Те не са хора на Наим Касем“, каза той в рядка публична критика към подкрепяния от Иран шиитски лидер на бунтовниците.

Въпреки това, ливанският президент остро разкритикува израелската военна стратегия за разбиване на Хизбула, заявявайки, че ливанското правителство може да „се справи с групировката“ само след изтеглянето на израелската армия – и конфликтът може да приключи само чрез преговори.

„Те могат да нахлуят в цялата страна, могат да изравнят цялата страна със земята, но никога няма да могат да постигнат целта си“, каза Аун за Израел. „Хизбула не е цел, която можете да видите... това е идея.“

Преди да стане президент, Аун е служил осем години като началник на армията. Той е бил ранен в битка и казва, че все още носи шрапнели в тялото си, а слухът му е увреден от близък бой. И все пак казва, че мрази войната.

„Предпочитам преговори пред войни. Не искам децата ми... и не искам хората в Ливан да преживяват същите трудности“, каза той. „Най-добрият път напред е дипломацията.“

В продължение на почти три години Израел и Хизбула водят агресивни схватки. Израелските сили окупираха десетки села в Южен Ливан, за да прогонят силите на Хизбула.

Израелското правителство обуслови изтеглянето си от Ливан от това Хизбула да сложи оръжия – стъпка, за която ливанското правителство, водено от Аун, заяви, че е ангажирано.

И все пак, освен гласовите критики и няколко символични стъпки за разрушаване на възможностите на Хизбула, бившият военен командир не е предприел конкретни стъпки за разоръжаване на Хизбула от страх да не предизвика това, което много наблюдатели смятат за директен сблъсък с тежко въоръжената групировка, което би могло да предизвика повторение на бруталната 15-годишна гражданска война, която разкъса страната.

Вместо това Аун наблюдаваше как президентският му дворец трепери под израелските удари, докато Израел разширява кампанията си в Ливан. В същото време Иран продължава да повишава цената на всяко прекратяване на огъня със САЩ, като същевременно отказва да се откаже от хватката си върху ливанския суверенитет.

„Ще се опитам... да преговарям и да ги разсъждавам“, каза Аун, визирайки Хизбула и разоръжаването. „В крайна сметка те ще бъдат убедени, но цената ще бъде висока.“