НАПГ настоява за по-бързо намиране на подходящи семейства и преразглеждане на случаите на децата, настанени в социални центрове
Броят на приемните семейства в България е намалял със 145 за по-малко от две години, съобщиха от Националната асоциация за приемна грижа (НАПГ) по повод Деня на приемния родител и приемната грижа, който се отбелязва на 25 октомври.
В края на 2024 г. утвърдените приемни семейства са били 1721, а година по-късно - 1629. През септември 2026 г. броят им е спаднал с 8,4%. Намалява и броят на новоутвърдените семейства - от 110 преди две години до близо една трета по-малко през 2025 г.
През септември тази година в приемна грижа са настанени 1420 деца, което е с 98 по-малко спрямо края на предходната година. От началото на 2026 г. са подадени 119 заявления за професионална приемна грижа, но няма нито едно за доброволна.
По данни на асоциацията към края на септември в страната има 1576 утвърдени приемни семейства, като 329 от тях са без настанено дете. Само през септември от регистъра са заличени 13 семейства, а четири са получили одобрение, допълват от НАПГ.
От НАПГ призовават усилията за запазване на приемните семейства да бъдат равностойни на тези за привличане на нови. От организацията настояват специалистите в страната да разполагат с обща информация за свободните семейства, които са готови да приемат дете.
За целта профилите им трябва да съдържат данни за опита на родителите, възможността им да се грижат за братя и сестри, юноши или деца с увреждания, както и за подкрепата, от която се нуждаят.
Агенцията за социално подпомагане (АСП) вече поддържа електронна база данни с приемните семейства по области. Предлага се тя да се използва като общ инструмент в ежедневната работа на специалистите, с актуална информация и служебен достъп за оправомощените служители. Ако не бъде намерено подходящо семейство в съответната област, търсенето трябва да продължи на национално ниво, се посочва в съобщението.
От НАПГ предлагат при планирано настаняване на дете първоначална информация за наличните възможности да се предоставя в срок до пет работни дни. Според организацията подготовката и запознаването с бъдещото приемно семейство трябва да се съобразяват с индивидуалните потребности на детето. За по-бърза координация екипите могат да обсъждат случаите дистанционно и да обменят информация по защитени канали, което би намалило забавянията и излишната писмена кореспонденция.
При настаняване в друга област трябва да се предвиди и възможност за поддържане на контакт с биологичното семейство и близките на детето, когато това е в негов интерес.
От асоциацията посочват, че подобни настанявания често се забавят заради недостиг на свободни социални работници, служебни автомобили или средства за пътуване. В резултат дете може да остане в Център за настаняване от семеен тип (ЦНСТ), въпреки че в друга част на страната има приемно семейство, което може да се грижи за него.
Разпространението на приемната грижа в страната е неравномерно, показват данните за периода от януари 2024 г. до септември 2026 г. Най-голям е делът на свободните приемни семейства в Търговище, където средно 66% от тях са без настанено дете. В Кърджали този дял е 44%, в Габрово - 35%, а в Ямбол - 32%. В София-град и Плевен показателят е около 9%. В столицата обаче броят на приемните семейства е едва 28.
Според НАПГ в центровете за настаняване от семеен тип (ЦНСТ) живеят повече деца и младежи, отколкото в приемни семейства. В края на 2024 г. в тези центрове са били настанени 2807 деца и младежи, докато в приемни семейства са отглеждани 1483 деца. Година по-късно броят на децата и младежите в ЦНСТ и преходни жилища общо достига 2967, при 1518 деца в приемна грижа.
От асоциацията смятат, че сред децата в центровете има такива, за които приемното семейство би било подходящ вариант, ако бъдат намерени подходящи родители и се осигури необходимата подкрепа. Затова НАПГ предлага в рамките на шест месеца да бъдат преразгледани случаите на всички деца в ЦНСТ, за да се установи дали могат да бъдат настанени в приемна грижа и какво възпрепятства това. С предимство трябва да бъдат разгледани случаите на най-малките деца и на тези, за които вече е преценено, че приемното семейство е подходяща възможност.
