След идеята за проектите за изграждане на 100 амбулатории в 37 общини, Българският лекарски съюз (БЛС) изрази принципната си подкрепа на усилията за подобряване достъпа до медицинска помощ в малките населени места и отдалечените райони на страната.

В същото време обаче отбелязват, че подобен тип инвестиции в инфраструктура и оборудване, включително развитието на телемедицината, следва да бъдат реализирани при ясно разписани правила, съобразени с реалните възможности на системата и гарантиращи сигурността на пациентските данни и проследимостта на медицинската дейност.

"Те трябва да отразяват в достатъчна степен един от най-съществените дефицити в българското здравеопазване, а именно липсата на медицински кадри", подчертават от БЛС.

Данните от последното национално проучване на агенция "Тренд", проведено по поръчка на съсловната организация, са показателни.

"Като сериозен недостатък на здравната система се откроява недостигът на медицински специалисти. Друг съществен дефицит е недостатъчното покритие на здравните услуги в определени региони на страната. На този фон липсата на инфраструктура и оборудване остава на заден план в обществените нагласи.

Във връзка с това възниква основателният въпрос доколко изграждането на нови амбулатории ще постигне реален ефект, ако липсват лекари, които да работят в тях."

От Лекарския съюз припомнят, че практиката до момента показва, че дори при наличие на сериозни стимули от страна на редица общини – включително предоставяне на жилища, финансови бонуси и други облекчения – интересът от страна на медицинските кадри остава ограничен.

Проблемът не се изчерпва с материалната база, а се корени в по-дълбоки структурни дефицити: недостатъчен брой медицински кадри, значителна част от които са в напреднала възраст, неравномерното им териториално разпределение, както и липсата на последователни и дългосрочни политики за тяхното задържане и развитие.

От БЛС изтъкват, че устойчивото развитие на здравеопазването изисква балансиран и реалистичен подход. Без наличието на достатъчно квалифицирани специалисти, дори най-добре изградената инфраструктура рискува да остане неизползвана.

"Изразяваме надежда, че бъдещите управленски решения ще бъдат съобразени с реалната ситуация в здравната система и ще адресират приоритетно най-съществените ѝ проблеми. Ключови и дългосрочни решения, насочени към преодоляване на действително наболели проблеми, следва да бъдат вземани след задълбочено обсъждане и постигане на консенсус, включително и с тези, чиято дейност е пряко и съществено засегната", допълват от съсловната организация.

Този акт (за изграждане на 100 амбулатории в страната) е класически пример за липса на синхрон между инфраструктурни проекти и кадрова политика – коментира пред БНР-Радио София д-р Николай Брънзалов, председател на БЛС. – Изграждането на нови амбулатория трудно може да постигне реален ефект, ако не бъде решен основният проблем - липсата на медицински кадри.

Съществува сериозен риск тези новоизградени структури да не функционират пълноценно или изобщо да останат неизползвани.

Притеснявам се, че ще се случи точно това - именно ще построим нещо, което ще остане като предмет, като част от екстериора на дадено населено място, ако не се реши проблемът с кадрите и тяхното разпределение, да се правят паралелни политики за обучение, привличане и задържане на медицински специалисти.

Лекарят е в центъра на здравната система. Данните на Съюза показват, че средна възраст на лекарите в България надвишава 52 години, а 36% от тях са над 60 години. Това поставя под въпрос бъдещата устойчивост на системата.

Има европейски опит, който може да се почерпи, но една нефункционираща инфраструктура е на практика загубена. Необходима е дългосрочна визия в този сектор.