Проучване на Европейския синдикален институт от 2017 г. изчислява, че 9,8% от случаите на рак на гърдата се дължат на вредни фактори на работното място
Паралелно със световната кампания за превенция „Розов октомври“, която насърчава ранното откриване на рак на гърдата, в Европа се води друга, по-тиха битка. Това е дългият процес за официално признаване на професионалния произход на някои онкологични заболявания, особено на тези, тясно свързани с нощния труд, пише АП в своя публикация по темата.
По данни на Европейската система за информация за рака, това заболяване е най-често срещаното и фатално за жените във Франция с 12 000 жертви годишно, като в рамките на Европейския съюз то отнема живота на 96 000 души всяка година. Въпреки че Международният център за изследвания на рака класифицира нощните смени като „вероятно канцерогенни“ поради блокирането на мелатонина, а йонизиращите лъчения – като доказан риск, доказването на връзката между професията и болестта остава изключително трудно.
Френската активистка Силви Пиоли, бивша медицинска сестра с три десетилетия нощен труд зад гърба си, в момента е в ремисия и пътува между Франция, Брюксел и Женева с асоциацията си „Циклосен“, за да информира жените за тези рискове. Самата тя води съдебна битка на апелативна инстанция за признаване на нейната диагноза като трудова злополука или заболяване.
Проучване на Европейския синдикален институт от 2017 г. изчислява, че 9,8% от случаите на рак на гърдата се дължат на вредни фактори на работното място. Изследователят Лоран Вогел, съавтор на книгата „Това, което трудът причинява на жените“, подчертава, че по-добрата трудова превенция би могла да намали смъртността в ЕС с 9000 случая годишно.
Световен прецедент в бранша на авиацията стана случаят на Софи Лено – стюардеса с 30-годишен стаж, подложена на нощни полети, пасивно пушене и космическа радиация. Френски съд окончателно призна нейния рак за професионално заболяване, което даде силен тласък на дебатите из цяла Европа.
Във Франция ракът на гърдата все още не е включен в официалния списък на професионалните заболявания, което принуждава потърпевшите да преминават през тромави процедури. Очаква се в преломната есен на есента на 2027 г. Френската агенция по здравна безопасност да публикува официален експертен анализ, който може да се окаже първата реална стъпка към трайна промяна на законодателството.
Дания се утвърди като пионер в тази сфера, след като още през 2008 г. официално призна зависимостта между нощните смени и онкологичните заболявания на гърдата. Въпреки това, критериите бяха затегнати през 2014 г. - в момента датските власти изискват индивидуална оценка на всеки казус, като базовото условие е жените да са полагали нощен труд по няколко пъти седмично в продължение на поне 25 години, като задължително се изследва и генетичният фактор.
Следващата решителна реформа се очаква от Норвегия. Още през юни 2025 г. норвежкият парламент задължи кабинета да актуализира националния класификатор на трудовите заболявания, за да се даде законова защита на служителките на сменен или нощен режим. По думите на министъра на труда Керсти Стенсенг, амбицията е новият нормативен списък да влезе в реално действие от 1 януари 2027 г..
В рамките на Европейския съюз масовото навлизане на жени в нощния сектор стана възможно след директива от 1976 г., приета парадоксално в името на равенството между половете. Статистиката от 2021 г. показва, че 21% от работещите в ЕС дават нощни смени.
Синдикалните експерти настояват за радикална промяна в организацията на труда. Лоран Вогел предлага пълна забрана на извъндневния труд, когато той не е критично необходим, както и въвеждането на таван от максимум 9 часа на смяна и ограничение до три последователни нощни дежурства. На същата позиция са и от Френската демократична конфедерация на труда (CFDT). Представителят на синдиката Жан-Люк Рие алармира, че макар във Франция медицината да отбелязва напредък в терапиите, държавата все още лекува последствията, без да елиминира първопричините за заболяването на работното място.
