Решението за бомбардиране на тогавашната СРЮ е взето със заповедта от тогавашния командващ на съюзническите сили, американския генерал Уесли Кларк, е издадена от генералния секретар на НАТО Хавиер Солана. По-късно Кларк пише в книгата си "Съвременна война", че планирането на въздушната операция на НАТО срещу СРЮ не само се е засилило в средата на юни 1998 г., но и е приключило до края на август същата година.

СРЮ беше атакувана под претекст, че е виновна за провала на преговорите в Рамбуйе и Париж за бъдещия статут на провинция Косово и Метохия.

След като решението да не се приемат чуждестранни войски беше потвърдено от сръбския парламент, който предложи силите на ООН да наблюдават мирното разрешаване на конфликта в Косово, НАТО започна въздушни удари с крилати ракети и самолети върху няколко района на Сърбия и Черна гора в 19:45 часа на 24 март 1999 г.

Деветнадесет държави-членки на НАТО започнаха бомбардировки от кораби в Адриатическо море, от четири авиобази в Италия, подкрепени от стратегически бомбардировачи, летящи от бази в Западна Европа, а по-късно и от Съединените щати. Първо бяха атакувани казармите и подразделенията за противовъздушна отбрана на армията на СРЮ в Батайница, Младеновац, Прищина и други места.