Албания на прага на политически трус: Масови протести прерастват в движение срещу управлението
Недоволството заради строителството в защитени зони се превърна в искане за реформи, прозрачност и оставка на правителството
Протестите в Албания, започнали в края на май като реакция срещу строителни проекти в районите на Звернец и Пише Поре, прераснаха в една от най-мащабните граждански мобилизации в страната през последните години. Според анализ на IFIMES в демонстрациите са участвали между 150 000 и 250 000 души, а според "The Guardian" – около 150 000.
Първоначално недоволството беше насочено срещу проект за туристическо развитие около остров Сазан и лагуната Нарта, свързван с Джаред Кушнер. Според критиците инвестицията застрашава една от най-ценните природни зони в Албания, докато правителството я представя като възможност за икономически растеж.
С течение на времето протестите излязоха извън рамките на екологичните искания и се превърнаха в израз на недоволство срещу корупцията, непрозрачното управление и липсата на институционална отчетност.
Символ на протестното движение стана розовото фламинго, което се появи на плакати и в социалните мрежи като знак за опазването на природата и гражданската съпротива.
В демонстрациите се включиха студенти, млади хора, родители, представители на различни обществени групи и албанската диаспора от Германия, Великобритания, Франция, Австрия и други държави.
Основните искания на протестиращите включват отмяна на няколко спорни закона, защита на природата, по-голяма прозрачност в управлението и оставката на правителството на премиера Еди Рама.
Сред най-силните символи на протестите беше поставянето на десетки чифтове обувки пред сградата на правителството като знак срещу масовата емиграция на млади албанци.
Според IFIMES протестите показват задълбочаваща се криза на доверието в институциите и могат да се превърнат в начало на по-широко гражданско движение за политически и институционални промени.
Анализаторите смятат, че Албания е изправена пред възможен повратен момент, който може да доведе до нов модел на отношения между държавата и обществото, ако гражданската мобилизация се запази и придобие дългосрочен характер.
