Европейската комисия отчита пълен застой в евроинтеграцията на Северна Македония заради неизпълненото условие за конституционни промени. Докато Черна гора, Албания, Молдова и Украйна напредват към членство, Скопие остава извън групата на водещите кандидати.
Северна Македония продължава да бъде блокирана по пътя към Европейския съюз заради неизпълнените ангажименти за промяна на Конституцията и включване на българите сред народите, посочени в основния закон на страната. Това става ясно от оценката на Европейската комисия в пакета за разширяването на ЕС за 2026 г.
Брюксел настоява Скопие да изпълни ангажиментите, заложени в заключенията на Съвета на ЕС от юли 2022 г. Едва след това ще може да се пристъпи към отварянето на първия преговорен клъстър – „Основополагащи въпроси“.
Посланието на Европейската комисия е категорично: без необходимите конституционни изменения няма реално придвижване на преговорите за членство.
Четири държави напредват към ЕС, Северна Македония остава в застой
Докато Скопие не успява да изпълни ключовото условие, четири държави се очертават като водещи кандидати за присъединяване към Европейския съюз – Черна гора, Албания, Молдова и Украйна.
Най-близо до членство е Черна гора. Очаква се страната да приключи затварянето на преговорните глави през декември, през пролетта да бъде подготвен договорът за присъединяване, а подписването му да се състои през юни.
Албания също отбелязва значителен напредък и би могла да приключи преговорите до 2027 г., ако запази темпа на реформите.
За Молдова приключването на преговорите до 2028 г. се разглежда като реалистична перспектива. Четири преговорни клъстъра вече са отворени, а страната е оценена положително за готовността си да продължи с останалите.
Украйна също е сред водещите кандидати. Основното предизвикателство пред Киев остава укрепването на върховенството на правото и изпълнението на необходимите реформи.
На този фон Северна Македония, която има статут на кандидат от 2005 г., все още не е изпълнила условията за отваряне на първия преговорен клъстър.
Какво още очаква Брюксел от Скопие?
Европейската комисия отчита известен напредък в работата по пътните карти и плана за действие, необходими за започване на същинските преговори.
Положително е оценено и изпълнението на Програмата за реформи по Плана за растеж за Западните Балкани. Северна Македония продължава да поддържа пълно съответствие с Общата външна политика и политика на сигурност на ЕС.
Въпреки това остават няколко ключови задачи:
- Включване на българите в Конституцията.
- Укрепване на независимостта на съдебната власт.
- Засилване на борбата с корупцията.
- Продължаване на реформите в енергийния сектор.
Конституционните промени остават основното препятствие пред Скопие. Без тях страната не може да премине към следващия етап от преговорния процес.
Сърбия също губи позиции заради политиката си към ЕС
Сърбия остава извън групата на водещите кандидати. Сред основните проблеми са антиевропейската реторика, ниската степен на съответствие с общата външна политика на ЕС и липсата на съществен напредък в преговорите от 2021 г. насам.
Политическите промени в Белград могат да създадат възможности за възстановяване на демократичния диалог и провеждане на необходимите реформи. Брюксел обаче очаква и по-ясен ангажимент към европейската интеграция.
Босна и Херцеговина, Косово, Турция и Грузия също срещат трудности
Босна и Херцеговина продължава да бъде възпрепятствана от политическите разделения и липсата на работещи институции. Въпреки решението на Европейския съвет от март 2024 г. преговорите за присъединяване все още не са започнали.
Косово отчита ограничен напредък в съдебната реформа, а диалогът със Сърбия остава ключов за европейската му перспектива.
Турция е в застой в преговорния процес от 2018 г. заради отстъплението от демократичните стандарти и проблемите с върховенството на правото.
Грузия също е в тежко положение, след като европейската ѝ интеграция на практика беше поставена на пауза през 2024 г.
Разширяването на ЕС е въпрос на европейска сигурност
Европейската комисия определя разширяването като стратегически приоритет на фона на нарастващите геополитически предизвикателства, руската агресия, хибридните операции и кибератаките.
Брюксел подчертава, че присъединяването няма да бъде автоматичен процес. Всяка държава кандидат ще трябва да доказва реален напредък, да изпълнява критериите и да прилага договорените реформи.
Процесът остава обратим, а бъдещите договори за присъединяване ще съдържат предпазни механизми срещу отстъпление от демократичните стандарти и върховенството на правото.
За Северна Македония това означава, че европейската перспектива остава пряко обвързана с изпълнението на поетите ангажименти. Докато българите не бъдат включени в Конституцията, Скопие няма да може да премине към следващия етап от преговорите за членство в Европейския съюз.
