Европейската комисия е прекратила всички плащания към Сърбия по Плана за растеж заради забавяне и отстъпление в съдебната реформа. Решението е обявено от еврокомисаря по разширяването Марта Кос.
Според нея страната не напредва в ключови области като правосъдие и върховенство на закона, което блокира финансовата подкрепа от ЕС.
"Засега спряхме всички плащания по Плана за растеж, тъй като страната отново бележи регрес в областта на правосъдието. Докато това не бъде коригирано, тя няма да може да получава финансова подкрепа от Европейския съюз", заяви Кос.
С решението се потвърждават по-ранни информации, че Европейският съюз обмисля замразяване на около 1,5 милиарда евро помощ за Сърбия.
Причината е забавяне на реформите, свързани с процеса на европейска интеграция на страната.
Кос подчерта, че Сърбия остава силно разделено общество и въпреки дългогодишния кандидатски статус не напредва достатъчно към членство. "За съжаление бележи отстъпление".
Тя допълни, че най-сериозните проблеми са свързани със свобода на словото, медийната независимост и демократичните стандарти.
"Наблюдаваме регрес, особено по отношение на ценностите - върховенство на закона, демокрация, свобода на словото и най-вече медийна свобода. Сърбия има бъдеще в Европейския съюз, но курсът трябва да бъде коригиран или ясно потвърден чрез действията на политиците", заяви тя.
Еврокомисарят обърна внимание и на външнополитическата ориентация на Белград, която според ЕС трябва да бъде по-ясно съобразена с европейската позиция.
"Имаме правило, че държава, която иска да стане член на ЕС, трябва на 100% да се съобразява с външната и отбранителната политика на Съюза. Това означава, че не може да се седи на два стола. Сърбия в един момент ще трябва да реши кое е най-важно за нейното бъдещо развитие", заключи Кос.
ЕС настоява за ясно политическо решение от страна на Сърбия относно посоката на нейното бъдещо развитие.
ТАРАЛЕЖ припомня, че преди месец докладчикът за Сърбия в Европейския парламент Тонино Пицула оцени, че реформите в страната са "значително забавени" в някои сегменти и че има, както каза той, регрес, особено видим в областите на върховенството на закона и стандартите на демокрацията като система.
Сърбия все по-осезаемо се отдалечава от европейския и евроатлантическия курс, който официално заявява, че следва. Въпреки че страната води преговори за членство в Европейския съюз, политиката на Белград все по-често демонстрира колебание и дори противопоставяне на позициите на ЕС и НАТО по ключови международни въпроси.
Сърбия активно задълбочава отношенията си с Русия и Китай, особено в областта на енергетиката, инфраструктурата и отбраната. Страната остава силно зависима от руски енергийни ресурси, а китайските инвестиции се превърнаха в значим фактор за икономиката и стратегическите проекти в страната.
Докладчикът на Европейския парламент за Сърбия и бивш хърватски външен министър Тонио Пицула гостува коментира политиката на Александър Вучич и външната политика на Европейския съюз
Сърбия е основният източник на нестабилност в региона и около нея трябва да се изгради "санитарен кордон", за да се ограничи просръбската, опасна политика, заяви хърватският евродепутат Томислав Сокол
Президентът на Сърбия Александър Вучич се срещна днес с членовете на делегацията на китайската провинция Хъбей, водена от губернатора Уанг Джънпу и президента на групата HBIS Лиу Джиен
Президентът на Сърбия Александър Вучич се срещна днес с европейския комисар по вътрешните работи и миграцията Магнус Брунер
Антибългарската политика на Белград не е спирала още от възстановяването на третата българската държава през 1878 година. Още от доктрината на Гарашанин, която гласи, че за да има една велика Сърбия, трябва да има слаба България и Белград постепенно да откъсва от българските земи, до днес виждаме влиянието на Гарашанин в сръбската шовинистична политика.
Това заяви Марта Кос
Коментари (0)