Република Сръбска и политиката на парализа
Кризата в Босна и Херцеговина не е случайна. Тя е инженерна – умишлено замислена, за да държи страната в разстоянията между война и мир, реформи и регрес, демокрация и дисфункция.
АП/БТА
Посолството на Германия в Сараево заяви, че Службата на Върховния представител в Босна и Херцеговина не може да бъде закрита, докато не бъдат изпълнени условията по формулата „5+2“, предвидени в Дейтънското мирно споразумение
Германия стои твърдо зад Върховния представител на международната общност в Босна и Херцеговина Кристиан Шмит и не обмисля неговата смяна, заявиха от посолството на страната в Сараево в отговор на запитване от местното издание „Кликс“.
Според информация на „Кликс“, представители на американската администрация са поставили въпроса за смяната на Шмит и са предложили ограничаване или премахване на т.нар. „Бонски правомощия“, които дават на Върховния представител възможност да взема решения и да налага закони в страната.
Миналата седмица Съединените щати премахнаха санкциите срещу бившия президент на Република Сръбска Милорад Додик и негови приближени, припомня „Кликс“.
Този ход е предизвикал нови дискусии относно бъдещето и ролята на Службата на Върховния представител, като според изданието в политическите среди се говори, че възможна смяна на Шмит не е изключена.
Милорад Додик беше осъден на 1 август на една година затвор и шестгодишна забрана за заемане на публична длъжност, след като отказа да спазва решенията на Върховния представител на международната общност.
Съгласно Дейтънското мирно споразумение, с което беше сложен край на войната в Босна (1992–1995 г.), страната е разделена на две полуавтономни части – Република Сръбска, населена предимно с босненски сърби, и мюсюлманско-хърватската Федерация Босна и Херцеговина, където живеят бошняци и босненски хървати.
Всяка част има собствено правителство, парламент и полиция, но двете единици са свързани чрез общи държавни институции, включително съдебна система, армия, служби за сигурност и данъчна администрация.
Дейтънското споразумение урежда и ролята на Върховния представител на международната общност, който има широки правомощия, включително да налага закони и да освобождава официални лица.
Посолството на Германия – страната, която излъчи настоящия Върховен представител Кристиан Шмит – подчерта, че закриването на Службата на Върховния представител не стои на дневен ред. „Федерална република Германия потвърждава подкрепата си към Службата на Върховния представител в Босна и Херцеговина.
Закриването ѝ е възможно единствено при пълното изпълнение на т.нар. условия 5+2,“ заявиха от германското посолство.
Тези условия включват:
-
устойчиво решение на въпроса за собствеността на държавното и военното имущество,
-
определяне на статута на окръг Бръчко,
-
постигане на фискална издръжливост,
-
гарантиране на върховенството на закона,
-
както и положителна оценка от Управителния съвет на Съвета за прилагане на мира относно политическата и институционалната стабилност на страната. „Отговорността за изпълнението на тези критерии е в ръцете на избраните местни политически представители“, допълват от посолството.
„Те трябва да проведат необходимите реформи, за да се създадат условия за закриване на Службата на Върховния представител.“
Посолството заключава, че Германия стои твърдо зад Кристиан Шмит, назначен от Съвета за прилагане на мира, и не разглежда възможността за неговата смяна. „Работата на Службата остава ключов елемент за стабилността и напредъка на Босна и Херцеговина по пътя ѝ към европейска интеграция,“ се казва още в изявлението.
Вучич: Хърватия няма да купува поставената под санкции сръбска петролна компания НИС
Сръбският президент заяви, че държавата ще предприеме самостоятелни действия, ако до дни не бъде намерено решение между Белград, Москва и Вашингтон.
Бивш шеф на НАТО: Сръбската православна църква е основен разпространител на руски политически интереси на Балканите
Робъртсън се опасява от завиване на Македония към руско-сръбската орбита.
Редактор
Историк по образование с дългогодишен изследователски опит, свързан с българския национален въпрос и държавите от бившето югославско пространство. Работил е в Института по балканистика, където задълбочава интереса си към историческите и политическите процеси на Балканите. Професионалният му път включва и работа като репортер, редактор, международен редактор и продуцент на телевизионно предаване, където получава ценен опит и знания в анализа, комуникацията и представянето на обществено значимите теми.
Коментари (0)