Северна Македония пред ЕС: реформите се бавят, а България остава удобното обяснение за Скопие

Северна Македония вече повече от две десетилетия е кандидат за членство в Европейския съюз, а през 2022 г. започна официалният процес по присъединяване. Скринингът на законодателството приключи през декември 2023 г., но страната все още не е стигнала до същинското отваряне на първия преговорен клъстер. Така на практика се получава парадокс: Скопие е в процес на преговори с ЕС, но напредъкът му е блокиран именно от неизпълнени ангажименти, които страната е поела в рамките на този процес.

Европейската комисия посочва, че Северна Македония трябва да предприеме допълнителни действия по върховенството на закона, независимостта и от думите на правителството в Скопие за почтеността на съдебната система, борбата с корупцията и реформите в публичната администрация. Сред конкретните условия е и приемането на конституционни промени, с които българите да бъдат включени сред общностите, посочени в основния закон на страната. Това е част от ангажиментите, свързани с решенията на Съвета на ЕС от юли 2022 г.

Именно тук се намира същинският проблем. Въпросът вече не е дали България поставя едностранно ново условие на Северна Македония, а дали Скопие ще изпълни ангажимент, който е част от договорената европейска рамка за неговия собствен преговорен процес.

Това прави и тезата на Скопие за "българската блокада" изключително нелепа. България действително настоява за изпълнение на конкретни ангажименти, но те са включени в европейския консенсус от 2022 г., а не представляват отделна процедура извън преговорите с ЕС.

С други думи, когато Скопие представя отношенията с България като основна причина за липсата на напредък, това оставя на заден план останалата част от реформаторския дневен ред - съдебната система, борбата с корупцията, публичната администрация, върховенството на закона и защитата на основните права. Именно тези области са част от оценката на Европейската комисия за готовността на страната да продължи напред.

Българите в Северна Македония

Другият голям проблем е отношението към гражданите на Северна Македония с българско самосъзнание.

Тук българската позиция не се основава единствено на историческия спор между София и Скопие. През април 2026 г. Министерството на външните работи излезе с позиция за проекта на План за действие за защита на правата на малцинствата и общностите. В нея са посочени сигнали от българската общност за "системен институционален натиск, неравномерно прилагане на закона, тежки ограничения пред самоопределението и свободата на сдружаване, липса на защита срещу дискриминация и политически спонсорирани престъпления от омраза".

Тези твърдения не трябва да бъдат смесвани с общата оценка за всички граждани на Северна Македония. Те се отнасят до конкретна общност и до проблеми, за които София настоява да бъдат адресирани институционално.

Същевременно отношението към хората, заявяващи българска идентичност, остава един от най-чувствителните показатели за реалното състояние на правата на човека в страната. Ако един гражданин може да заяви свободно своята етническа принадлежност, да се сдружава и да участва в обществения живот без страх от дискриминация, това би било много по-силен европейски аргумент от всяка политическа декларация.

Проблемът с натиска върху българите не е нов, той продължава десетилетия. За българската позиция само един пример е, че от наша страна се поставяше въпроса за дискриминацията и правото на самоопределение. Самият Румен Радев, тогава като президент, заявяваше, че уважението към свободата на самоопределение на гражданите на Северна Македония с българско самосъзнание е ключово за европейската интеграция на страната.

Радев: българската общност не трябва да бъде "алиби"

Министър-председател Румен Радев заяви през юни 2026 г., че разширяването на ЕС трябва да се основава на собствените заслуги на кандидатите и че това означава дълбоки реформи в правосъдието, върховенството на закона, човешките права и добросъседските отношения. Той подчертава, че европейското членство не може да бъде заменено от политически декларации, а трябва да бъде резултат от реално изпълнени критерии.

Още през декември 2025 г. Радев беше още по-конкретен по отношение на българите в Северна Македония: "Надяваме се РСМ да спре да използва българската общност като алиби да не извършва реформите, водещи страната ни към ЕС". Той посочи и че вписването на българите в конституцията би ускорило пътя на страната към Европейския съюз.

Позицията на МВнР

Същата линия следва и Министерството на външните работи. През май 2026 г. външният министър Велислава Петрова заяви пред северномакедонския си колега Тимчо Муцунски, че "цялостното изпълнение на поетите ангажименти към ЕС в рамките на Европейския консенсус от юли 2022 г. е единствената гаранция за устойчив напредък на Република Северна Македония по пътя й на присъединяване към ЕС". София едновременно с това определи защитата на правата на македонските българи като приоритет.

Тук се намира и един от основните парадокси в политиката на Скопие. От една страна, европейската интеграция е стратегически приоритет на държавата. От друга, част от политическия елит продължава да представя изпълнението на европейските условия като външен натиск и като резултат от българска политика.

Така България лесно се превръща в удобен политически обяснител за проблеми, които имат и вътрешно измерение. Когато конституционната промяна, реформата на съдебната система или борбата с корупцията бъдат сведени до "спор със София", вътрешната отговорност на северномакедонските институции за останалите неизпълнени реформи остава на заден план.

Въпросът за членството на Северна Македония в ЕС не може да бъде решен чрез прехвърляне на отговорността между София и Скопие. Крайната мярка са изпълнените критерии и поетите ангажименти от Северна Македония към ЕС, където България не е страна в "спора".

Северна Македония има европейска перспектива и ЕС продължава да разглежда страната като кандидат за членство. Но тази перспектива не означава автоматично придвижване напред. Европейската комисия ясно посочва, че са необходими допълнителни действия, включително по конституционните промени, върховенството на закона, съдебната система и борбата с корупцията.

Затова днешната ситуация е абсурдно да се приема в Скопие като "България спира Северна Македония". А докато това продължава, българската тема остава удобен политически инструмент. Защото е много по-лесно да се посочи външен виновник, отколкото да се отговори на въпроса защо реформите, върховенството на закона и защитата на правата на гражданите продължават да бъдат проблем за държава, която претендира за пълноправно място в Европейския съюз.