Оттук нататък Вучич ще трябва много повече да се осланя на основния закон, отколкото го е правил досега
Последните години не бяха лесни за Александър Вучич в Сърбия. Те дори станаха нетърпими от ноември 2024 г., когато част от ремонтираната сграда на гарата в Нови Сад се срути и отне живота на 16 човека.
Последваха обвинения в корупция от страна на активната част на обществото. Имаше масови протести, в основата на които застанаха сръбските студенти, подкрепени от голяма част от техните преподаватели.
Александър Вучич подаде оставка, а на 25 октомври в Сърбия ще се проведат парламентарни избори. Бившият държавен глава ще се опита да ги спечели и да стане министър-председател. Той вече заяви, че така е направил българският му колега Румен Радев, тъй че в подобна идея има потенциал.
Срещу Александър Вучич застават активните слоеве на сръбското общество, представени от студентска листа, включваща университетски преподаватели, академични кадри и студенти. Ако някой може сполучливо да се изправи в битката за власт срещу Вучич и хората му, то това са точно студентите и техните преподаватели.
Социологическите проучвания не са единни що се отнася до парламентарните избори в Сърбия на 25 октомври. Все пак обаче по-големите шансове се отреждат за Вучич и неговата Сръбска прогресивна партия – прогресивна… досущ като партията на Радев.
Дори и нещата да се стекат по този начин, след тези парламентарни избори в Сърбия вече ще има различна политическа ситуация. В лицето на студентската листа ще се оформи една силна и стабилна опозиция, която едва ли ще е склонна на компромиси.
Вече е ясно, че сред съществени слоеве от сръбското общество има не просто нагласи, а силен стремеж към реформи и обществена модернизация. Или казано с други думи, студентската листа има своята социална база, която именно я прави силна и независима.
Съвършено очевидно е, че ако бъде допусната злоупотреба с това, то обществената енергия ще намери други начини да излъчи ново представителство и да го изпрати в парламента, за да защитава то интересите и разбиранията на активните сръбски граждани. Така че без съмнение ако Александър Вучич се окаже новият премиер на Сърбия, той със сигурност ще има срещу себе си истинска опозиция.
Водещ кандидат на студентската листа е Илия Сърданович – лекар, специалист по кардиология и университетски преподавател от Нови Сад. В случай, че той поеме управлението на страната, пътят на Сърбия може да се окаже напълно различен от сегашния.
Такова развитие до голяма степен би уподобило западната ни съседка на Унгария и процесите, които започнаха да се развиват там след победата на Петер Мадяр срещу Виктор Орбан. Дори е възможно сръбско-унгарското партньорство да се възстанови, вече не между Вучич и Орбан, а между Мадяр и Сърданович и то на напълно различна основа.
Подобно стечение на обстоятелствата може и още по-силно да сближи Сърбия и Унгария, защото те ще се намират в идентично състояние на преход. За да може този преход да премине сполучливо, той се нуждае именно от подхода, който Мадяр прилага в Унгария.
Новият унгарски премиер не прави резки движения. Той внимателно и постепенно отдалечава страната от времето на Орбан и я придвижва към европейските ценности и политики.
Задачата на Сърданович, в хипотетичната роля на премиер, би била още по-трудна. Той би могъл да почерпи опит от Мадяр, ще му е необходимо обаче да има и позиция по отношение на руското влияние, което в Сърбия е историческо.
За Александър Вучич и кликата му имаше доста златни години в Сърбия. До есента на 2024 г. нищо не предвещаваше, че бившият вече президент може да има трудности при задържането и упражняването на властта.
Сърбия е парламентарна република, а Вучич я управляваше като президентска. Той беше превърнал себе си в център на политическата власт и от позицията на президент я разпределяше към правителството и парламента. Сменяше премиери и министри или ги преместваше от една позиция на друга.
Това, разбира се, беше възможно поради отсъствието на каквато и да било опозиционна алтернатива, която поне частично да може да се конкурира със Сръбската прогресивна партия и да предлага някакви алтернативни идеи и политики. Както вече стана дума, тези златни години за Вучич и хората му приключиха и това ще придобие своята институционална форма на изборите на 25 октомври.
Съобразно сръбската конституция президентът има право на максимум два мандата. Вторият мандат на Вучич изтичаше през 2027 г. Дори и да не се беше нагнетило напрежение в страната, Вучич пак трябваше да търси нов вариант, ако иска да запази властовия модел, който е изградил около себе си.
Пред него основните варианти бяха три: директна промяна на конституцията, която да премахне ограничението в броя на мандатите (подходът на Лукашенко в Беларус); преместване на премиерския пост и поставяне в президентството негов лоялен и послушен политически партньор (номерът на Путин и Медведев в Русия); или пък укрепване на позицията на министър-председателя като основна в държавата и прехвърляне на модела на Вучич към нея. Ако бившият президент спечели на 25 октомври, той най-вероятно ще се ориентира към последното.
Ако сръбското общество беше спокойно, Вучич можеше да прибегне към някой от първите два варианта. При сегашните обстоятелства обаче това би извадило хората отново на улиците и площадите, а подобна ситуация Вучич със сигурност не желае да вижда отново.
В момента най-вероятната цел на Александър Вучич, ако успее да се добре до позицията на премиер, е да я превърне в това, в което беше превърнал президентския пост. Т.е. в център на политическата власт, откъдето тя да се разпределя към другите институции и всичко това да е в ръцете на самия Вучич.
Постигне ли го, на Александър Вучич няма да му е необходимо да се връща повече в президентството. Неговата роля в сръбската политика де факто ще остане същата, а като министър-председател той няма да има мандатни ограничения.
Освен това, при наличието на истинска опозиция, управление извън конституцията ще бъде трудно за осъществяване. Всъщност оттук нататък Вучич ще трябва много повече да се осланя на основния закон, отколкото го е правил досега.
От българска гледна точка е важно какво ще е отношението на новото управление в Сърбия към съседните държави. Нагласите на Вучич по тази тема са добре известни. Той предпочита една по-затворена страна, в която никой и нищо да не пречи на руското влияние. Не беше никак странно, че връзките му с Орбан бяха топли и се основаваха на личните им интереси в политиката.
Албания, Хърватия, Косово, че и България, бяха обвинявани в антисръбски замисли и намерения. Разбира се, всичко това е напълно безпочвено, но популизмът беше и си остава част от политиката на Вучич.
В случай, че властта в Сърбия бъде поета от Илия Сърданович промяна по отношение на съседите със сигурност ще има и тя ще е положителна. Ако той иска да гарантира широка легитимност и стабилна основа на евентуалното си управление, освен доверието на активните сръбски граждани, трябва да си осигури и това на съседните страни и на ЕС.
Към ЕС уж Сърбия отдавна се е ориентирала, но все не може да поддържа стабилно посоката, както и равномерно скоростта по пътя на своята европейска интеграция.
