Бизнесът и синдикатите се разбраха кои показатели да участват, но не и каква тежест да има всеки от тях
Преговорите за новия механизъм за определяне на минималната работна заплата продължават. Социалните партньори вече постигнаха съгласие кои четири показателя да бъдат вземани предвид, но спорът тепърва започва – каква тежест да има всеки от тях и дали крайният размер да се получава автоматично, или да служи само като ориентир за политическо решение.
Договорените показатели са покупателната способност, равнището и разпределението на заплатите, темпът на растеж на възнагражденията и производителността на труда. Първоначалното предложение е четирите да имат еднаква тежест, но икономисти и работодатели поставят под въпрос този подход.
Според изпълнителния директор на Съюза за стопанска инициатива Михаил Кръстев индикаторите трябва да бъдат референтни стойности, а не части от поредната задължителна математическа формула. По думите му именно такъв подход е заложен и в европейската директива.
„Не можем да разчитаме на някакви формули, които биха могли да бъдат изкривени във времето и които не взимат адекватни референтни стойности“, посочи Кръстев.
Сегашният механизъм обвързва минималното възнаграждение със средната заплата за страната. Според икономиста Никола Филипов това е създало своеобразен омагьосан кръг – увеличаването на минималната заплата повишава средното възнаграждение, което впоследствие отново води до административно увеличение на минималната.
Филипов смята, че производителността на труда трябва да има по-голяма тежест от останалите показатели, тъй като показва каква стойност реално създава един работник. Именно тук се очаква и основният сблъсък със синдикатите, които традиционно поставят по-силен акцент върху покупателната способност и издръжката на живота.
Допълнителен проблем е, че еднаква минимална заплата се прилага към коренно различни икономически реалности. По данни, посочени от Филипов, тя представлява около 70% от възнагражденията в хотелиерството и ресторантьорството, но едва около 20% от заплатите в IT сектора. Подобни различия съществуват и между отделните региони – според него делът на работещите на минимално възнаграждение в Благоевград е значително по-висок от този в София.
Михаил Кръстев предупреди, че жизненият стандарт не може да бъде повишен единствено чрез административни решения.
„Бизнесът иска да дава по-високи заплати и да произвежда повече, но това няма да стане през решения в Кодекса на труда, а чрез развитие на бизнес средата в страната“, заяви той.
Предстои нова среща между правителството, работодателите и синдикатите. За да заработи механизмът от 2027 г., те трябва да решат дали четирите показателя действително ще бъдат равнопоставени, как ще се отчитат различията между секторите и регионите и кой ще има последната дума за размера на минималната заплата.
