Най-сериозен спад е регистриран в Румъния (-5,3 пр. п.), Гърция (-3,7 пр. п.) и Австрия (-2,5 пр. п.)
Реалните доходи и потреблението на домакинствата в еврозоната не са се променили през първото тримесечие на 2026 г. Това показват най-новите сезонно изгладени данни на европейската статистическа служба Евростат.
В периода януари–март реалният доход на домакинствата на човек от населението в еврозоната остава на нивото от предходното тримесечие. Това прекъсва тенденцията на растеж, след като през последните три месеца на 2025 г. доходите се увеличиха с 0,2%.
Реалното потребление на домакинствата на човек от населението също не отчита промяна през първото тримесечие, след като през четвъртото тримесечие на миналата година нарасна с 0,5%.
В рамките на Европейския съюз реалният доход на домакинствата на човек от населението се е увеличил с 0,1% през първите три месеца на годината. В същото време реалното потребление е намаляло с 0,2%, след като през предходното тримесечие се повиши с 0,5%.
Според Евростат стабилизирането на доходите в еврозоната и лекото увеличение в ЕС се дължат основно на положителния принос на заплатите и социалните помощи. Сред факторите с отрицателно влияние в еврозоната са нетните доходи от собственост и другите нетни текущи трансфери.
За ЕС като цяло най-силен натиск върху доходите оказват текущите данъци и нетните социални осигурителни вноски.
Коефициентът на спестяване на домакинствата в еврозоната остава без промяна през първото тримесечие на 2026 г., докато в ЕС се увеличава с 0,2 процентни пункта спрямо предходното тримесечие.
Сред държавите членки с налични данни нормата на спестяване се е повишила в седем страни и е намаляла в девет. Най-голям ръст е отчетен в Унгария (+3,4 процентни пункта), Дания (+0,6 пр. п.) и Нидерландия (+0,4 пр. п.).
Най-сериозен спад е регистриран в Румъния (-5,3 пр. п.), Гърция (-3,7 пр. п.) и Австрия (-2,5 пр. п.).
Инвестициите на домакинствата през първото тримесечие на 2026 г. намаляват с 0,1 процентни пункта както в еврозоната, така и в ЕС спрямо последното тримесечие на 2025 г.
От държавите, за които има данни, инвестициите са се увеличили в четири страни, останали са без промяна в една и са намалели в останалите.
Най-голямо увеличение е отчетено в Румъния (+2,2 пр. п.), следвана от Австрия (+0,2 пр. п.), Нидерландия и Белгия (по +0,1 пр. п.).
Най-силен спад има в Гърция (-0,7 пр. п.), а след нея се нареждат Финландия, Италия, Франция и Унгария с понижение от 0,2 процентни пункта.
