Удари на Русия блокират зърното на Украйна: фермерите остават без приходи за новата реколта

Руски удари по украинските черноморски пристанища и кораби сериозно ограничават износа на селскостопанска продукция точно в разгара на жътвата. Зърното се трупа в складовете, вътрешните цени падат, а фермерите остават без достатъчно средства за финансиране на следващата реколта, предаде Ройтерс.

Износът на украинско зърно е намалял със 75% на годишна база през първите две седмици на август. Натискът върху производителите е особено силен, тъй като прибирането на пшеницата е в разгара си, а през септември предстои жътвата на царевицата.

Украйна е сред големите световни производители на пшеница, царевица и слънчогледови семена, като около 90% от износа на тези култури традиционно преминава през Черно море. Преди настоящите нарушения страната е изнасяла по този маршрут между 4 и 5 млн. тона земеделска продукция месечно.

"Няма къде да изпратим това зърно. Това е пълна катастрофа за фермерите", заяви пред Ройтерс 57-годишният земеделски производител Сергей Рибалко от Житомирска област. Складовете му вече са почти запълнени.

Рибалко е загубил две трети от обработваната земя, след като Русия е окупирала части от Южна Украйна в началото на инвазията през 2022 г. За да възстанови бизнеса си, той е поел значителни кредити. По думите му стопанството трябва да реализира около 20 млн. гривни, или приблизително 447 хил. долара, приходи месечно по време на жътвата, за да обслужва заемите, да плаща заплати и да осигурява гориво.

"Всичко просто спря. Финансите са в застой. Източниците на приходи пресъхнаха. Няма износ", каза той.

Украйна очаква тази година зърнена реколта от около 60 млн. тона, приблизително колкото през 2025 г. Добрата реколта обаче се превръща в допълнителен проблем заради недостига на складови мощности. Според земеделското министерство недостигът на капацитет може да достигне 11 млн. тона.

Затова Киев вече е поискал от международните си партньори специализирани чували, в които временно да се съхранява продукцията директно в стопанствата.

Междувременно се задълбочава разликата между международните и вътрешните цени. Световните котировки на зърното в Чикаго достигнаха през юли най-високото си равнище от повече от година заради опасенията за доставките от Черно море. В Украйна обаче цените се понижават заради натрупването на продукция, която не може да достигне външните пазари.

Според анализатори производителите могат да реализират печалба при износ на пшеница, докато при останалите основни зърнени култури приходите не са достатъчни за покриване на производствените разходи.

"Тези средства са необходими, за да продължим да купуваме гориво, да плащаме заплати и да се подготвим за засяването на зимните култури", заяви Денис Марчук, заместник-председател на Украинския аграрен съвет.

Проблемите с износа са се задълбочили през юли и началото на август, когато Русия е нанесла над 70 удара по инфраструктурата на украинските черноморски пристанища и 62 удара по кораби, според украинската пристанищна администрация. Москва заявява, че целите на атаките са военна инфраструктура, логистични обекти и плавателни съдове, използвани за превоз на чуждестранно въоръжение.

Черноморският износ на Украйна беше прекъснат още след началото на руската инвазия през 2022 г. Тогава ООН и Турция посредничиха за Черноморската зърнена инициатива, която позволи частично възстановяване на доставките.

След оттеглянето на Русия от споразумението през 2023 г. Киев създаде собствен морски коридор покрай западното крайбрежие на Черно море и през водите край Румъния и България.

Сухопътните маршрути обаче трудно могат да поемат големи количества от украинската продукция. Сред допълнителните проблеми са по-строгият търговски режим с ЕС, споровете с полските земеделски производители, ниското ниво на Дунав и руските удари по железопътната инфраструктура.

"Украйна трябва да се подготви за възможността икономическите последствия от блокадата на пристанищата да бъдат не по-малко тежки, а може би дори по-тежки, отколкото миналия път", заяви Олег Нивиевски от Киевската школа по икономика.

Украинската централна банка прогнозира през юли, че блокадата може да лиши страната от около 2,5 млрд. долара валутни приходи до края на годината. Украинският аграрен съвет изчислява загубите за земеделските производители заради по-скъпата логистика на около 3 млрд. долара.

Залогът е значителен за цялата украинска икономика, тъй като селскостопанският сектор осигурява близо 60% от приходите от износ на страната. От началото на войната загубите в сектора вече надхвърлят 90 млрд. долара, а обработваемите земи са намалели с почти една четвърт заради бойните действия, минирането, обстрелите и проблемите с напояването.

Правителството разшири държавните кредитни програми за фермерите, облекчи условията за отпускане на заеми и намали лихвите по кредитите за оборотни средства. Производителите обаче предупреждават, че ако износът не бъде възстановен, проблемите могат да засегнат и реколтата през 2027 г.

"Реколтата в сравнение с миналогодишната, включително тази на пшеницата, е почти два пъти по-добра. Но цените са наполовина по-ниски от миналогодишните", заяви Феликс Фьодоров, директор на земеделско стопанство в Харковска област.

Според Марчук продължителното прекъсване на украинските доставки създава рискове и за международните пазари. По думите му Украйна осигурява около 6% от пшеницата и 11% от царевицата на световния пазар, като някои държави в Африка и Близкия изток са силно зависими от този внос.

Най-непосредственият проблем за украинските фермери обаче е предстоящата есенна сеитба. Без приходи от настоящата реколта стопанствата трудно ще могат да финансират гориво, семена, торове и подготовката на земята за следващата година.

"Ако Украйна не засее културите си днес, ако не засее рапицата, от която се нуждаят поляците и германците, не засее пшеницата и зимните култури и не подготви почвата за пролетната работа, тогава след една година ще станем свидетели на истинска продоволствена криза", предупреди Рибалко.