Велев: В големите световни икономики минимално възнаграждение получават между 1 и 5% от работещите
У нас този процент е далеч по-голям
Минималната работна заплата и профилът на хората, които я получават, предизвикаха нов остър спор между синдикати и работодатели. Позициите си представиха конфедералният секретар на КТ „Подкрепа“ Валери Апостолов и Васил Велев от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) в ефира на NOVA.
„Синдикатите не могат да приемат замразяване на доходите на работниците и служителите“, заяви Апостолов.
Васил Велев от своя страна определи темата за минималната работна заплата в България като „преекспонирана до истерия“.
Колко българи получават минимална заплата
Според Велев в големите световни икономики делът на хората на минимално възнаграждение е между 1 и 5% от работещите. По думите му в България официалната статистика показва около 18%, докато данните на НАП и НОИ сочат между една трета и 40%.
Представителят на работодателите заяви още, че минималната заплата би трябвало да се получава за ограничен период от време и основно от хора без квалификация, образование или изградени трудови навици.
По думите му прекомерното увеличение на минималното възнаграждение води до „сплескване“ на пирамидата на доходите и намалява мотивацията на работещите да повишават квалификацията си.
Синдикатите: Това е обида към българските работници
Валери Апостолов реагира остро на думите на Велев.
„Това категорично е обида към българските работници и служители“, заяви представителят на КТ „Подкрепа“.
Той припомни, че при присъединяването на България към Европейския съюз през 2007 г. минималното възнаграждение е било 92 евро, или около 14% от средното за Европа.
„Бизнесът влезе в клуба, а работниците и служителите останаха в антрето“, коментира Апостолов.
Според неговите изчисления, ако през годините доходите в България бяха нараствали с темповете, предлагани от работодателските организации, минималната работна заплата в момента щеше да бъде около 300 евро.
