Сред най-тачените дни в християнския календар е Разпети (Велики) петък, посветен на разпятието и смъртта на Иисус Христос - събитие, възприемано като върховна саможертва в името на прошката и спасението. Според традицията на този ден не се извършва трудова дейност, не се шие и не се пере. В народните вярвания се казва, че земята е „черна“, тъй като е поела кръвта на Спасителя.

В православната традиция този ден е наситен със силна символика и се отбелязва чрез различни обредни практики. Един от тях е преминаването под масата - ритуал с дълбоко духовно значение. Той е разпространен в православния свят, включително и в България, и се извършва в храма като част от богослужението, посветено на страданията и разпятието на Иисус Христос.

Вечерта на Разпети петък в православната традиция се отслужва едно от най-въздействащите богослужения - обредът по изнасянето на плащаницата.

В центъра на храма се поставя маса, символизираща Господния гроб, върху която се полага плащаницата - икона върху платно, изобразяваща полагането на Христос в гроба след Неговото разпятие. Пространството около нея се украсява с цветя в знак на почит, любов и скръб. След това вярващите започват да преминават под масата, за да се поклонят и да целунат плащаницата. Този обред носи дълбок духовен смисъл:

Обикновено хората преминават под масата на колене или със силно наведено тяло, след което се покланят и целуват плащаницата и иконата на Христос.

Минаването под масата има няколко символични значения: поклонение пред Божия гроб - израз на почит и съпричастност към страданията на Христос; акт на покаяние и смирение - жест на вътрешно пречистване, осъзнаване на греховете и търсене на прошка; преминаване към нов живот - свързано символично със слизането в гроба и очакването на Възкресението, като път от мрака към светлината и от страданието към надеждата.

В българския фолклор и в битовата религиозност обредът придобива и допълнителни значения: вярва се, че преминаването под масата с чиста вяра носи здраве през цялата година; хората го правят три пъти като символ на Света Троица; жените често минават заедно с децата си, отправяйки молитва към Бог за закрила и здраве; някои поставят нишка или кърпа, докоснала плащаницата, която пазят през годината като благословия.