Андрей Ковачев очаква раздвижване в Северна Македония след политическите промени в Унгария и Сърбия
На представяне на книга за съдбата на македонските българи в Европейския парламент български представители настояха Скопие да изпълни поетите ангажименти към ЕС
Евродепутатът Андрей Ковачев (ГЕРБ/ЕНП) очаква политическите промени в Унгария и Сърбия да доведат до раздвижване и в Северна Македония. Това заяви той при представянето на книгата "Спорът за македонските българи в следвоенна Европа" в Европейския парламент в Брюксел. Събитието се състоя по инициатива на евродепутата Ивайло Вълчев ("Има такъв народ"/ЕКР).
"След падането на (правителствата на премиерите на Унгария и на Сърбия) Виктор Орбан и Александър Вучич, мисля, че трябва да очакваме да има някакво раздвижване и в Скопие", каза Ковачев.
Той отправи критики към премиера на Северна Македония Християн Мицкоски, като заяви, че използва България във вътрешнополитическия контекст и възпрепятства европейската интеграция на собствената си страна.
"Не знам дали той разбира, че спъва собствената си държава по пътя на европейската интеграция", добави евродепутатът.
Ковачев посочи, че основната идея на Европейския съюз е историческите граници да не се променят чрез насилие, а гражданите от двете им страни да имат сходни възможности за живот и професионално развитие. Според него желаното бъдеще на Балканите е регионът да функционира по подобие на отношенията между Германия, Белгия и Нидерландия.
Той подчерта, че за постигането на тази цел Северна Македония трябва да изпълни критериите за членство и поетите ангажименти.
Посланикът на България в Белгия Наталия Узунова заяви, че съхраняването на историческата памет има съществено значение за изграждането на доверие и взаимно уважение между обществата.
Тя потвърди, че позицията на България остава непроменена и София настоява за изпълнение на вече приетите европейски решения, а не за поставяне на нови условия пред Скопие.
По думите ѝ промените в конституцията на Северна Македония, с които българите трябва да бъдат включени сред признатите общности, са част от договореностите от 2022 г.
Узунова уточни, че именно прилагането на това споразумение може да отвори пътя на Северна Македония към ЕС. Тя отбеляза, че документът е подкрепен от всички държави членки и затова не следва да бъде представян като "двустранен въпрос" между София и Скопие.
Домакинът на събитието Ивайло Вълчев обясни, че представянето на книгата на Спас Тошев в Европейския парламент е посветено на необходимостта от съхраняване на историческата памет. Според него изданието разглежда дълго премълчавана история за съдбата на българите в земите на днешна Северна Македония.
Вълчев подчерта, че историята е преди всичко разказ за хората и за правото тяхната истина да бъде запазена. Той добави, че представянето на книгата в Европейския парламент е важно, защото Европа трябва да бъде общност не само на интереси, но и на ценности и достойнство.
Авторът Спас Тошев заяви, че разглежданите в книгата исторически събития имат значение и за съвременните отношения между България и Северна Македония.
Той проследи развитието на политиките към населението в Македония след Втората световна война, когато демократичните държави в Западна Европа започват изграждането на новия европейски ред, докато комунистическите режими в Източна Европа установяват контрол над милиони хора.
По думите на Тошев през 1944 г. названието "македонци" се използва като регионално определение за различните етнически групи в Македония, сред които българи, гърци и албанци. От следващата година югославските комунистически власти започват да влагат в него ново национално съдържание, като се стремят да заменят съществуващата идентичност на местното население с отделна "македонска" национална идентичност.
Тошев припомни, че хората, които продължават да се самоопределят като българи, са подложени на политически натиск и ограничения.
