Трагедията на „Тракия“ е можела да бъде предотвратена, липсват системи за предупреждение за опасна мъгла

Тежката верижна катастрофа на автомагистрала „Тракия“, в която по първоначална информация са участвали над 70 автомобила, отново постави въпроса доколко подготвени са българските пътища и институции за реакция при екстремни метеорологични условия. Според Илия Тодоров от Асоциацията на пострадалите при катастрофи подобни трагедии не могат да бъдат обяснени единствено с поведението на водачите.

Липсата на съвременни системи за предупреждение и автоматизирано ограничаване на скоростта също е сериозен проблем.

„Това наистина е покъртително показно за това, че войната на пътя не е просто израз. През годините често го използваме и сякаш вече не вникваме в значението на това словосъчетание. Подобна трагедия е с мащабите на война, на военни действия“, коментира Тодоров пред НОВА ТВ.

Той изрази съболезнования към близките на загиналите и пострадалите и подчерта, че според него инцидентът е можел да бъде предотвратен или поне последствията от него значително ограничени.

По думите му дори при внезапно появила се изключително гъста мъгла съществуват технологии, които могат да предупредят водачите за опасността и да ограничат скоростта на движение.

Тодоров посочи, че в България практически липсват интелигентни електронни системи, каквито вече се използват в редица европейски държави.

Става въпрос за електронни информационни табла по магистралите, които предупреждават за опасности напред по маршрута, намалена видимост, заледяване или настъпило пътнотранспортно произшествие. Някои от тях могат автоматично да ограничават разрешената скорост в зависимост от конкретните условия.

„Говоря за електронните, интелигентните системи – таблата, които сме виждали особено в чужбина, които предупреждават за някакви опасности напред по пътя и включително могат да ограничават скоростта“.

Според експерта най-важното е тези системи да работят автоматизирано, без да се чака човек да установи опасността и да подаде сигнал. Технологиите могат да бъдат свързани с датчици, метеорологични станции и камери, които да засичат гъста мъгла, заледяване или други опасни условия.

„Тези системи могат да действат абсолютно автономно. Не трябва да чакаме някой да види, че някъде се образува мъгла, за да подаде сигнал, след което да се изпише на електронните табла, че напред има опасност или намалена видимост и трябва да се ограничи скоростта“.

Тодоров даде пример и с BG-ALERT, като отбеляза, че системата е сработила при катастрофата, но според първоначалната информация предупреждението е било изпратено повече от два часа след инцидента.

„За подобни метеорологични условия и ситуации на опасност не е вариант това да минава през човек. Трябва да има абсолютно автоматизирана система“.

Според Тодоров подобна инфраструктура би позволила не само своевременно предупреждение на шофьорите, но и незабавно подаване на информация към държавните органи, включително Пътна полиция. Така екипите биха могли да бъдат насочени към опасния участък, да ограничат движението и да обезопасят района, преди да се стигне до нови тежки инциденти.

Илия Тодоров коментира и свидетелските разкази за неспазване на дистанция и превишена скорост в района на катастрофата. По думите му всички тези фактори са от ключово значение при движение в условия на силно намалена видимост. Водачите трябва да съобразяват скоростта си с реалните условия на пътя и да оставят достатъчно разстояние до автомобила пред тях. Той обърна специално внимание и на видимостта на автомобилите.

„Спазването на дистанция е ключово. Ключово е и ние да се опитаме да направим автомобила си максимално видим. Трябва да се използват фаровете за мъгла отпред и отзад“.

Ако автомобилът не разполага с такива светлини, те не са изправни или водачът не знае как да ги включи, съветът му е в подобни кризисни ситуации да бъдат използвани аварийните светлини, за да бъде автомобилът по-лесно забележим. Същевременно останалите участници в движението трябва да спазват необходимата дистанция и да се движат със скорост, която им позволява да реагират при внезапно появило се препятствие.

В разговора беше поставен и въпросът за пътната маркировка, която се използва в съседна Сърбия и помага на шофьорите да се ориентират при ограничена видимост.

Тодоров потвърди, че подобни решения съществуват и могат да бъдат полезни. Според него безопасността не трябва да зависи единствено от реакцията на отделния водач, а трябва да бъде подкрепена от инфраструктура, технологии и адекватна организация на движението.