За България участието означава включване в планиран нов маршрут за пренос на електроенергия и възможност за разширяване на регионалната енергийна свързаност, a за европейските пазари официалното участие на София като подписала страна е от решаващо значение, коментира в репортаж телевизия Евронюз.
Документът беше подписан от министрите на енергетиката на четирите държави: Парвиз Шахбазов от Азербайджан, Алпарслан Байрактар от Турция, Мариам Кривишвили, заместник министър-председател и министър на икономиката и устойчивото развитие на Грузия, и българския министър на енергетиката Ива Петрова.
Основната цел на партньорството е изграждането на висококапацитетна преносна инфраструктура, която да позволи износ на произведена в Каспийския басейн вятърна и слънчева електроенергия към Европа. За целта четирите държави предвиждат координирано развитие и модернизация на електропреносните си мрежи.
Инфраструктурата ще се основава на разширяване на съществуващите сухоземни високоволтови връзки през Южния Кавказ и Турция. Проектът включва и модернизиране на оптичните комуникации по трасето. Те ще осигуряват необходимия обмен на информация, сигурност и координация при управлението на трансграничните електроенергийни потоци. Инициативата има амбицията да превърне Азербайджан в междурегионален електроенергиен център, свързващ производството на възобновяема енергия в Каспийския регион с пазарите на Европа.
За България стратегическото значение на проекта е свързано с възможността да се превърне в част от нова инфраструктурна ос за внос и пренос на електроенергия. Подобна свързаност би разширила възможностите за диверсификация на доставките и би добавила алтернативен маршрут към съществуващите енергийни връзки в региона.
В по-широк европейски контекст проектът отговаря на необходимостта от по-добра интеграция на електроенергийните системи и от изграждане на инфраструктура, способна да поеме нарастващите обеми възобновяема енергия. Разпределянето на финансовите и техническите ангажименти между четирите държави създава основа за координирано планиране и привличане на международни инвеститори, частни компании и финансови институции.
България ще настоява пред Азербайджан за по-бързото придвижване на проекта, съобщи в Дъблин премиерът Румен Радев, който участва в срещата на Европейската политическа общност в отговор на въпрос на международна медия. Той наблегна пред международните журналисти, че още през 2024 година, по време на домакинството на По COP29 в Баку, България е предложила този коридор да бъде реализиран възможно най-скоро чрез изграждането и използването на съществуващата сухопътна инфраструктура. Така че, сътрудничеството вече гледа напред.
На същата конференция в азербайджанската столица българските власти активизират още две инициативи за стартирането на проекта - подписване на стратегическо партньорство в областта на развитието и преноса на зелена енергия между правителствата на Азербайджан, Грузия, Румъния и Унгария (т.нар. Зелен коридор) и домакинство на тема "Диалози за енергийна свързаност в подкрепа на регионалните партньорства на Европейската политическа общност за подобрен енергиен преход". В рамките на събитието е представен също необвързващ документ (Non-Paper) с политическа насоченост за насърчаване на регионалните партньорства и инициативи в областта на енергията от ВЕИ и новите енергийни технологии.
Четиристранния договор е възприеман от турския енергиен министър Алпарслан Байрактар като „TANAP на електричеството“, т.е. също толкова значим както газовия еквивалент Trans-Anatolian Natural Gas Pipeline, който преминава през територията на Турция и е ключова част от Южния газов коридор за доставка на природен газ от Азербайджан към Европа. Газопроводът свързва азербайджанското газово находище „Шах Дениз II“ с европейската газопреносна мрежа.
По време на четиристранната среща в Турция не са споменавани конкретни параметри и срокове. От изявление на министъра на енергетиката на Азербайджан Парвиз Шахбазов през септември се споменава 2032 година когато страната планира да въведе в експлоатация два нови зелени енергийни коридора. Пред медии в Баку той казва, че зеления енергиен коридор ще е с обща дължина 3000 километра и ще бъде с общ капацитет 4 гигавата Приблизително след 6 години се очаква да бъдат въведени в експлоатация първата фаза на този коридор. Освен това се очаква да намали въглеродните емисии С до 3,6 милиона тона годишно.
Паралелно с този проект страната ще разработва Централноазиатско-азербайджанска зелена енергийна връзка, нови енергийни коридори към Турция и Европа през Грузия.
