Експертът смята, че инфлацията изисква дългосрочни решения, а не краткотрайни кампании
Договореностите между правителството и големите търговски вериги за понижаване на цените на основни хранителни продукти могат да имат краткосрочен положителен ефект, но не представляват трайно решение на проблема с инфлацията. Това коментира изпълнителният директор на Асоциация "Активни потребители" Богомил Николов в предаването "Денят започва" по БНТ.
По думите му подобни инициативи вече са прилагани в редица европейски държави, сред които Гърция и Франция, но не водят до устойчиво понижаване на цените в дългосрочен план.
Николов подчерта, че високите цени са следствие от начина, по който функционират икономиката и пазарът, а не са първопричината за проблема. Според него основните предизвикателства са свързани с недостатъчната конкуренция, многото посредници по веригата на доставки, нелоялния внос и различни порочни търговски практики.
"Ако тези структурни проблеми не бъдат решени, не можем да очакваме съществени и устойчиви резултати", посочи той.
Според Николов държавата трябва да насочи усилията си към подобряване на пазарната среда, вместо да разчита на временни ценови кампании. Като пример той посочи многото празни сергии на пазарите в София, което според него показва, че производителите трудно достигат директно до потребителите и често са принудени да работят чрез посредници.
Експертът изрази съмнения и относно качеството на част от продуктите, включени в инициативата за по-ниски цени. Той даде пример със сирене на цена около 5 лева и обяви, че от организацията планират проверки и лабораторни анализи на предлаганите стоки.
Николов предупреди и за възможни негативни последици за малките търговци. По думите му, ако големите вериги продават определени продукти на много ниски цени или под себестойност, това може да постави по-малките магазини под сериозен натиск и да отслаби конкурентоспособността им.
Той обърна внимание и на факта, че много потребители в по-малките населени места нямат достъп до подобни кампании, тъй като там липсват обекти на големите търговски вериги.
Според Николов поскъпването на храните е резултат от редица взаимосвързани фактори, сред които международната икономическа обстановка, цените на горивата, нивото на конкуренция и състоянието на производството.
Той подчерта, че инфлацията не може да бъде овладяна чрез единични мерки, а изисква последователна политика и дългосрочна стратегия.
Като пример експертът посочи и намаляващото производство на земеделска продукция в България. Според него причините са комплексни и включват проблеми с напояването, липсата на ефективни кооперативни форми и непоследователни политики в сектора.
В заключение Николов отбеляза, че структурата на пазара остава сред основните причини за високите цени на храните у нас и без сериозни реформи трудно могат да се очакват трайни промени.
