Докато атаките срещу Иран навлизат във втората седмица на конфликта , президентът на САЩ Доналд Тръмп изпраща различни и понякога противоречиви послания за това какво всичко иска да постигне във войната. С нарастването на ракетните удари и ескалацията в региона се засилват и сменянията сред международните анализатори, ако Вашингтон има ясно дефинирана стратегия за край на конфликта.

Повече от две десетилетия след Иракската война от 2003 г. Съединените щати, заедно с Израел , започнаха нова трудна военна операция срещу Иран. Според експертите на администрацията на Тръмп все още не е предложила ясен отговор на въпроса как трябва да приключи тази война и политическите резултати се очакват от нея.

Според военни данни американските сили са нанесли удари около 2000 цели на територията на Иран от началото на конфликта. При атаките са били поразени военни бази, ядрени съоръжения, нефтопреработвателни заводи, инсталации за обезсоляване на вода и други стратегически обекти , включително и част от гражданската инфраструктура. В първите дни на операцията беше убит и дългогодишният върховен лидер на страната Али Хаменей , който управляваше Ислямската република в продължение на 37 години .

Според ирански източници при ударите са загинали повече от 1200 души , сред които и над 160 деца , загинали при бомбен удар срещу училище. В конфликта са загинали и седем американски войници .

Отговорът на Техеран не закъсня. Иран изстреля стотици ракети и хиля дронове срещу целия Израел и се намира от Персийския залив , както заяви, че атакува американски военни, бази на енергийна инфраструктура и дипломатически обекти .

Една от най-често обсъжданите цели на операцията е възможна смяна на режима в Техеран . Макар администрацията на Тръмп официално да не използва този термин, много анализатори смятат, че именно това е реалната стратегическа цел на Вашингтон . Атаките срещу Иран започнаха на 28 февруари с ликвидирането на Али Хаменей, което според редица експерти трябваше да предизвика бърз политически срив на режима .

Според директора на Пакистанско-китайския институт Мустафа Хайдер Сайед първоначалната идея на операцията вероятно е била бърза капитулация на иранското ръководство и евентуално вътрешно въстание срещу властта. Засега обаче подобен сценарий не се реализира. Напротив, иранските институции продължават да функционират, а страната обяви, че новият върховен лидер е 56-годишният Моджтаба Хаменей, син на убития лидер.

В първите дни на операцията, наречена „Епична ярост“, Тръмп отправи необичаен призив към представители на Корпуса на гвардейците на ислямската революция. Американският президент предложи на членове на елитната военна структура имунитет, ако се предадат и се включат в нов политически процес в страната. По-късно той призова иранските дипломати да напуснат властта и да се включат в създаването на ново политическо управление.

Тези призиви обаче бяха категорично отхвърлени. Революционната гвардия пое водеща роля във военната контраофанзива на Иран, а група ирански дипломати публикуваха открито писмо, в което заявиха, че остават лоялни към Ислямската република.

Друга цел, често споменавана от Вашингтон, е унищожаването на военния потенциал на Иран. Това включва балистичните ракети, производствените съоръжения за тях и части от военноморския флот на страната. Според САЩ и Израел значителна част от тази инфраструктура вече е била поразена, а двете държави твърдят, че до голяма степен контролират иранското въздушно пространство.

Международни експерти обаче предупреждават, че само военната сила не може да създаде политически резултат. Според тях САЩ могат да разрушат иранската военна инфраструктура, но не могат лесно да създадат нова политическа система в страната.

Един от най-дискутираните сценарии е възможна наземна операция. Иранският външен министър Абас Арагчи заяви, че страната е подготвена за подобен сценарий и че армията ще се противопостави на всяко чуждестранно нахлуване.

Въпреки това анализаторите смятат, че сухопътна война е малко вероятна, тъй като американското общество все още носи тежките спомени от конфликтите в Ирак и Афганистан. Освен това подобна операция може да има сериозни политически последици за Доналд Тръмп, особено на фона на предстоящите избори за Конгрес.

На този фон редица експерти смятат, че най-реалистичният край на войната може да бъде политическо споразумение. Подобна сделка би могла да включва ограничения върху ракетната програма на Иран, по-строг контрол върху ядрените му дейности и промени в регионалната политика на Техеран.

Според анализаторите подобен резултат би позволил на Тръмп да обяви политическа победа , като представи операцията като успешна печалба от елиминирането на част от иранското ръководство, отслабването на военния потенциал на страната и получаването на нови гаранции за сигурност.

„Тръмп е прагматична политика. Възможно е в крайна сметка да сключи сделка, да обяви победа и да сложи край на войната“, смятат международни анализатори.