Според Мартин Владимиров България разполага с известна защита срещу пазарните сътресения благодарение на дългосрочния договор за доставка на природен газ от Азербайджан
"България купува част от природния газ на борсови цени, а липсата на дългосрочни договори за останалите количества увеличава риска за потребителите. Исканото от „Булгаргаз“ увеличение на цената на природния газ с 34% е реалистично на фона на ситуацията на европейските пазари".
Това коментира Мартин Владимиров от Центъра за изследване на демокрацията пред НОВА ТВ, след като дружеството поиска значително поскъпване на синьото гориво. По думите му цените на европейските газови пазари се покачват заради кризата в Персийския залив и блокираните доставки на втечнен природен газ от Катар. Допълнителен фактор са ниските нива на запасите в подземните газохранилища в Европа, които засилват опасенията на търговците за предстоящия зимен сезон.
„За съжаление това е реалистично искане и даже по-ниско, отколкото може да бъде на фона на случващото се на европейските газови пазари“.
Според експерта България разполага с известна защита срещу пазарните сътресения благодарение на дългосрочния договор за доставка на природен газ от Азербайджан.
"Цената по него е обвързана с тази на петрола, което при сегашните условия позволява доставките да бъдат значително по-евтини от газа на европейските борси".
Владимиров посочи, че по негови изчисления цената на азерския газ е около 30 евро за мегаватчас, като уточни, че не желае да се ангажира категорично с конкретната стойност.
"Този договор обаче покрива приблизително половината от потреблението на страната. Останалите количества трябва да се купуват на пазарни цени. България не е използвала през последното десетилетие възможността да си осигури допълнителни дългосрочни доставки през терминалите в Гърция и Турция. Купуваме на месечна база на каквато цена ни подадат“.
Очаква се увеличението на природния газ да окаже влияние и върху цените на топлинната енергия. Според Владимиров обаче размерът на поскъпването на парното не може да бъде прогнозиран надеждно, тъй като решенията за цените на топлофикационните услуги не винаги следват единствено икономическата логика. Той смята, че реалното увеличение би трябвало да бъде по-голямо от това на газа, за да компенсира натрупаните през предходните години загуби на „Топлофикация София“.
По думите му подобен сценарий е малко вероятно да бъде допуснат заради социалните последици за потребителите. Владимиров предупреди, че поддържането на изкуствено ниски регулирани цени задълбочава финансовите проблеми на дружеството и затруднява инвестициите в инфраструктурата.
„Ако искаме да имаме качествена услуга, качествено парно, то тогава трябва да се инвестират милиарди в „Топлофикация София“ и най-накрая това дружество да работи на печалба“.
Според експерта все повече домакинства се отказват от централното отопление и преминават към електроенергия, но трайното решение изисква преструктуриране на компанията.
По-високата цена на природния газ може да се отрази и върху редица стоки и производства. Сред най-засегнатите според Владимиров са топлинните и стъкларските заводи, оранжериите и предприятията от хранително-вкусовата промишленост. Оранжериите използват природен газ за отопление, поради което по-високите разходи могат да доведат до поскъпване на зеленчуците. Разходите на хлебозаводите също могат да нараснат, ако използват газ в производствените си процеси.
„Търговците просто прехвърлят това увеличение на цената на газа към крайните клиенти“.
Той допълни, че част от бизнеса би могъл да намали зависимостта си от природния газ чрез преминаване към електрифицирани производствени процеси, но тази възможност не е използвана достатъчно широко. Според Владимиров при вече съществуващ инфлационен натиск по-високите енергийни разходи могат да доведат до допълнително увеличение на цените за крайните потребители. В заключение експертът подчерта, че решението не се изчерпва с това дали регулаторът ще одобри поисканото от „Булгаргаз“ увеличение от 34%. Според него е необходима по-дългосрочна промяна в управлението и финансовия модел на „Топлофикация София“, за да се прекрати натрупването на загуби и да се осигури по-устойчива услуга за потребителите.
