GBU-43/B е най-голямата неядрена бомба в американския военен арсенал
Американската армия е разработила планове за атаки срещу енергийна инфраструктура и ядрени обекти в Иран, които предвиждат възможно използване на авиобомбата GBU-43/B, известна като „майката на всички бомби“, ако президентът Доналд Тръмп разпореди възобновяване на военните действия. Това съобщи Ройтерс, позовавайки се на информация на Си Ен Ен.
GBU-43/B е най-голямата неядрена бомба в американския военен арсенал. Евентуалното ѝ използване срещу Иран би представлявало значителна ескалация на конфликта.
Пред Си Ен Ен представители на американската администрация, запознати с военните планове, са посочили, че все още има въпроси относно ефективността на подобна операция за постигането на стратегическите цели на Вашингтон.
Ройтерс уточнява, че не е успял да потвърди информацията по независим път.
Какво представлява „майката на всички бомби“ и каква е разрушителната ѝ сила?
Авиобомбата GBU-43/B MOAB (Massive Ordnance Air Blast), известна с прозвището „майката на всички бомби“, е едно от най-мощните конвенционални оръжия, разработвани някога от американската армия. Тя е създадена през 2003 г. и е предназначена да поразява големи площи чрез изключително мощна експлозия и ударна вълна. Бомбата тежи приблизително 9,8 тона, дълга е около 9,1 метра и има диаметър приблизително един метър. В нея се съдържат около 8,5 тона експлозивна смес H-6, която съчетава няколко взривни вещества и осигурява висока разрушителна мощ. За разлика от ядрените оръжия, GBU-43/B не предизвиква ядрена реакция и не отделя радиоактивни продукти от такъв тип, но експлозията ѝ може да причини тежки разрушения, да повреди сгради и съоръжения и да бъде смъртоносна за хора в широк район около мястото на взрива.
Една от характерните особености на GBU-43/B е, че тя е проектирана да детонира във въздуха, близо до повърхността, като по този начин ударната вълна се разпространява в околното пространство. Този ефект я прави подходяща за поразяване на цели на открито, укрепени позиции с ограничена защита, пещерни комплекси и други обекти, при които е необходимо да бъде нанесено въздействие върху голяма площ. Въпреки това бомбата не е специализирана за проникване на голяма дълбочина под земята. Това е съществена разлика между нея и други американски боеприпаси, разработени специално за унищожаване на дълбоко разположени и силно укрепени съоръжения.
GBU-43/B използва GPS и инерционна навигационна система, които подпомагат насочването ѝ към предварително зададената цел. Поради значителните си размери и тегло тя не се изстрелва от стандартен боен самолет, а се доставя до района на операцията с военнотранспортен самолет. Освобождаването ѝ се извършва от товарния отсек чрез специална парашутна система, която извежда боеприпаса извън самолета, след което той продължава полета си към целта. Разработката на оръжието е част от американските усилия за създаване на конвенционални боеприпаси с голяма разрушителна мощ, които могат да бъдат използвани срещу цели, изискващи въздействие върху обширен район.
Бомбата е използвана за първи път в бойни условия на 13 април 2017 г. в Афганистан. Тогава американските въоръжени сили я използват срещу мрежа от пещери и тунели в провинция Нангархар, за които се смята, че са били използвани от бойци на групировката „Ислямска държава“. Операцията привлича международно внимание заради мащаба на боеприпаса и неговата рядка употреба. Въпреки че GBU-43/B е сред най-мощните неядрени бомби в американския арсенал, тя не е оръжие, което се използва рутинно. Приложението ѝ зависи от конкретната военна задача, характеристиките на целта и оценката на потенциалните последици от удара.
