Президентът на КНСБ: Бюджетът трябва да гарантира ръст на доходите и да компенсира инфлацията
Той коментира и предлаганите промени в данъчната политика
Увеличението на заплатите и компенсирането на поскъпването трябва да намерят отражение в бюджета за 2027 г. Това заяви президентът на КНСБ Пламен Димитров в предаването „Офанзива с Любо Огнянов“ по NOVA NEWS.
По думите му очакванията на работещите са предвидените средства да позволят повишаване на доходите, което поне да компенсира инфлацията и нарастващите разходи за стоки от първа необходимост. Димитров подчерта, че проблемите не се изчерпват единствено с размера на минималната работна заплата.
Той коментира и предлаганите промени в данъчната политика. КНСБ подкрепя предложените мерки в тази сфера, с изключение на планираното увеличение със 7% на данъка върху ваучерите за храна. Според синдикалния лидер това е погрешен подход, тъй като ваучерите осигуряват средства за храна на работещите.
По отношение на минималните и максималните осигурителни прагове Димитров заяви, че синдикатът подкрепя тяхното повишаване. Той обясни, че по-високите осигурителни доходи са свързани и с по-големи осигурителни права и плащания. Според него не е логично минималният осигурителен доход да бъде близък до минималната работна заплата.
Спорът около минималната работна заплата
Димитров изрази одобрение към принципа на новата формула за определяне на минималната работна заплата, но разкритикува начина, по който се предвижда тя да бъде приложена през 2027 г.
По думите му формулата е била компромисен вариант, около който е можело да се постигне съгласие след отпадането на предишния механизъм. Според него обаче сроковете за подготовката ѝ не са били спазени и е трябвало да се приложи досегашната формула.
КНСБ подкрепя данък върху свръхпечалбите
Президентът на КНСБ коментира и възможността за въвеждане на еднократен данък върху свръхпечалбите на банките. Той оспори аргумента, че подобна мярка непременно би довела до поскъпване на кредитите.
Според Димитров подобен ефект би бил възможен, ако банките използват целия си наличен ресурс за кредитиране и нямат други средства, с които да компенсират наложения данък. Той обаче смята, че финансовите институции разполагат с допълнителен ресурс, който могат да използват за отпускане на кредити.
Четири основни хранителни продукта с високи цени
Димитров засегна и въпроса с търговските надценки. По думите му КНСБ следи цените на основни хранителни продукти от 16 месеца, включително още преди въвеждането на еврото.
Той посочи, че в момента четири продукта - прясно мляко, бял ориз, боб и сирене - са с цени, които според синдикалните данни са най-високите в Европейския съюз.
Димитров уточни, че синдикатът сравнява цените на едро, публикувани от Държавната комисия по стоковите борси и тържищата, с крайните цени в магазините. Според него разликите между тях са били установени още преди въвеждането на еврото и не представляват ново явление.
