Мнозинството от американците е против конфликта, а ракетите свършват
Има две основни причини, поради които американският президент Доналд Тръмп предпочита да сключи споразумение с Иран, вместо да продължи по пътя на ескалацията. Едната е ниската подкрепа за войната в Близкия изток, която редица социологически сондажи регистрират в контекста на приближаващи се междинни избори в САЩ. Другата – изчерпването на значителна част от отбранителните и офанзивни ракети на американците, с които те да пазят собствените си активи и тези на своите съюзници в региона, както и да атакуват цели по Иран.
Войната с Иран през погледа на американците
В рамките на конфликта всички социологически проучвания показват, че подкрепата за военните действия на САЩ срещу Иран намалява. Основните причини за това са покачването на цените, водено от блокирането на свободното придвижване на въглеводороди през Ормузкия проток, и разбирането, че САЩ не могат да постигнат заложените си цели срещу Иран.
Нещо повече. Последните проучвания показват, че мнозинството от американското общество се противопоставя на войната с Иран, оценявайки я като неуспешна, неоправдано скъпа и бързо превръщаща се в една от най-непопулярните военни интервенции в съвременната история на САЩ. Според най-новите проучвания на общественото мнение от началото на август 2026 г., три четвърти от американците смятат, че конфликтът не си заслужава огромните финансови разходи, а цели 88% от анкетираните заявяват, че администрацията на Доналд Тръмп не е постигнала стратегическите си цели в региона (Marquette Law School).
Този дълбок скептицизъм поражда и желание за незабавен край на конфликта: 66% от гражданите настояват за бързо прекратяване на американското военно участие, дори това да означава, че първоначалните цели ще останат неизпълнени (Reuters/Ipsos ). Общо 61% от населението вече директно дефинира решението за започване на военните действия като грешка (ABC News / Washington Post / Ipsos).
Войната с Иран и личният рейтинг на Тръмп
Конфликтът с Иран се отразява и на рейтигна на Тръмп. 66% от анкетирането не одобряват начина, по който американският президент менажира войната с Иран (Quinnipiac University Polling). „Текстван“ по различни теми – като общата му външна политика, икономиката, имиграцията и т.н. – Тръмп събира най-ниска подкрепа именно спрямо войната с Иран (28% от анкетираните оценяват положително действията му).
Цялостният му рейтинг също бележи сериозен спад (между 32% и 39% подкрепа в различните анкети), което застрашава републиканците преди предстоящите междинни избори през ноември. Основният катализатор за това масово недоволство е съчетанието от липса на ясен военен прогрес и нарастващите икономически опасения.
Войната с Иран през призмата на MAGA
Сред най-верните поддръжници на Тръмп също се наблюдава намаляване на безусловната подкрепа, като делът на MAGA избирателите, които смятат, че войната си заслужава по-високите разходи у дома, е спаднал от 50% през май до едва 37% в края на юли. Тези 37% от това политическо ядро вече поставят ултиматум за цените и заявяват, че Тръмп трябва да продължи войната само ако тя не повишава ежедневните разходи за американците, което отчита ръст от 8% спрямо май, а около 20% от тях настояват за незабавно прекратяване на конфликта с Иран (Politico / Public First).
Тази тенденция е още по-видима при останалите републиканци, които не се самоопределят като част от движението MAGA, тъй като едва 21% от тях смятат, че войната оправдава скока в потребителските цени (Politico / Public First).
В същия момент се засилва сблъсъкът между идеологическата подкрепа и икономическата реалност, защото въпреки че на чисто политическо ниво 77% от MAGA все още одобряват решението за война в сравнение с едва 5% от демократите, реалното им ежедневие бързо променя тези нагласи, като 57% от MAGA избирателите директно обвиняват войната за шоковия скок в цените на бензина и инфлацията в САЩ (Economist / YouGov).
Войната с Иран и американските ракети
Паралелно с обществения натиск, Доналд Тръмп е принуден да търси бърз изход от конфликта чрез преговори заради критичното източване на глобалния американски арсенал от отбранителни ракети-прехващачи и офанзивни такива.
Според доклади на Center for Strategic and International Studies (CSIS) САЩ са изразходвали близо 50% от наличните си запаси от Patriot, между 30% и 50% от общия флот на Tomahawk и близо 50% от общия националния инвентар на THAAD (при последните проблемът се задълбочава, когато се отчетат ракетите, които са в бойна готовност, и тези, които стоят „на склад“).
От наличните преди войната 452 готови прихващача THAAD, в американските складовете са останали едва между 234 и 278 ракети, като над 150 от тях бяха изстреляни само в рамките на т.нар. Дванайсетдневна война за защита на Израел срещу иранските балистични атаки. Един-единствен прихващач THAAD струва колосалните 15,5 милиона долара (цената включва производството, преноса и поддръжаката). Ракетите Patriot струват до 4 милиона долара за бройка, а всяка крилата ракета Tomahawk коства между 1,5 и 2 милиона долара.
Най-тревожният фактор за администрацията обаче остава производственият капан на американската отбранителна индустрия, тъй като за изработката на една ракета Patriot са необходими между 24 и 36 месеца от момента на поръчката, а технологичният цикъл при THAAD отнема до 53 месеца.
Експертите изчисляват, че на САЩ ще са необходими поне три години, за да възстанови запасите си до нивата отпреди войната, което оставя САЩ в състояние на крайна стратегическа уязвимост при евентуален бъдещ конфликт с Китай в Тайванския пролив или Русия в Европа.
Така липсата на политическа подкрепа за войната с Иран и свиването на средствата, с които тя се води, като ракетите, формират двете основни причини, поради които Доналд Тръмп при предпочел да сключи сделка с Иран, пък била тя и неблагоприятна за САЩ и съюзниците на страната в региона.
